Връхлита страховит легион

— Та за брат ти? — подкани го Каспар.

Амиранта въздъхна отново.

— Приближавам малко бавно най-важната част, защото ми се ще да ви впечатля с идеята колко трудно е това, което успя да постигне брат ми.

— Кой от двамата?

— Беласко.

— Продължавай.

— Мога да заявя без фалшива суетност, че знам повече за демоните от всеки човек на този свят. Познанията ми в никакъв случай не са пълни, както открих наскоро, когато се срещнах с бойния демон, повикан от брат ми, вместо с този, когото очаквах аз. И тъкмо в това е въпросът, милорд. Брат ми не само ме е открил — а аз се крих успешно от него близо петдесет години, — той съумя да ме намери в момент, когато произнасях заклинание, което би трябвало да е почти непонятно за него, още по-малко да успее да се намеси. В действителност той дори добави нещо към заклинанието ми, една съставка, за която тогава не знаех и която подчини демона на неговата воля — което само по себе си е равно на подвиг, — и едва не ме уби, каквато вероятно бе и целта му. След като е станал толкова могъщ, би могъл да избере по-прост начин да се разправи с мен, но вместо това явно е решил да го направи така, че едновременно да ми се надсмее и да ме унижи. Искал е в последния момент да разбера, че тъкмо той е авторът на убийствения план и че владее по-добре от мен моята магия.

Каспар въздъхна.

— Значи брат ти те мрази и иска да умреш. Но още не сме стигнали до въпроса защо всичко това да е заплаха за кралството.

— Демонът, който брат ми призова, беше от тип, какъвто не бях виждал.

— Е, и? — попита Каспар, който не виждаше смисъла.

— Според нашите представи демоните са глуповати и неспособни да влияят на обкръжаващия ги свят. Мисълта за демон, който реагира, отвръща… е най-малкото смехотворна. Казвам го като човек, който цял живот се е занимавал с тях. Те притежават известна доза хитрост, но демонът, срещу когото се изправих, бе не само хитър, но и интелигентен. Веднага щом осъзна, че физическата му сила е недостатъчна, той промени тактиката си и започна да използва магия.

— Не разбирам много от демони, но съм чувал разкази на хора, които навремето са се срещали с тях — призна Каспар.

Амиранта го погледна заинтригувано.

— Бих искал да разговарям с тях. Ако е възможно.

— Напълно е възможно — отвърна Каспар. — Но все още не мога да си обясня защо един интелигентен, използващ магия демон трябва да ме тревожи.

— Генерале, съществува демонско царство, свят извън нашия. Ровил съм се в разни древни книги, но никъде няма точни сведения какво е това място. Знаем обаче няколко неща: ако могат, демоните с радост ще нападнат нашия свят, защото изобилието от живот тук ги омайва. Обикновените хора са безпомощни срещу тях. Най-силният боец, когото познавам — той посочи Брандос, — би могъл да удържи някой демон само за броени секунди, колкото да успея да се разправя с него. Опитайте се да си представите какво ще стане, ако в двореца се появят десетина демона едновременно. Аз съм най-могъщият Укротител на демони, доколкото знам, а такива като мен няма кой знае колко, и бих могъл да се справя най-много с два демона, може би три, при идеални обстоятелства.