Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Защо ми казваш всички тези неща? — попита Гуламендис.
Тандареи се усмихна тъжно.
— Гуламендис, аз не владея магията. Единственият ми дар е необичайно силната памет. Говоря без фалшива скромност, когато казвам, че нито един Хранител на знания преди мен не е можел да си припомни, дума по дума, всеки абзац във всяка книга, която е прочел. И освен това мога да виждам модели.
— Модели?
— Бихме могли да поговорим доста за това, но първо трябва да ни намериш демон.
— Не те разбирам.
Хранителят на знания го улови за лакътя и го обърна към отсрещната порта.
— И двамата знаем, че задължението да докладваме за всичко на Великия майстор е формалност. Ти си свободен пратеник, под преките заповеди на лорд-регента. Имаш две задачи… — Присви очи и се вгледа в лицето на Укротителя на демони. — Не, имаш три задачи — поправи се. — Защото една от тях е твоя лична.
Гуламендис се напрегна едва забележимо, но не наруши ритъма на крачката.
— Наредено ми е да търся признаци за демони. Ще се зарадвам, ако намеря поне един.
— О, предполагам, че ще намериш… доста. — Тандареи се взря в лицето му. — Може би дори вече си намерил.
Гуламендис спря и Тандареи се засмя.
— Другата ми дарба е да чета изражения. — Изчака Укротителят на демони да каже нещо, но като видя, че ще премълчи, продължи: — Гуламендис, твърде дълго живяхме окъпани във величие и могъщество. Хубаво е, когато това ни служи, но да търсиш силата заради самата сила означава да тръгнеш по пътя, по който са поели Забравените.
За един кратък миг Гуламендис се зачуди дали Хранителят на познания не може да чете мислите му, тъй като тези думи бяха като тяхно ехо. Прецени внимателно възможността и попита:
— Какво предлагаш?
— Ще говоря с Великия майстор Колсарий и той ще те освободи от задължението да му докладваш. Предполагам, че дори ще се зарадва, когато му предложа да го отърва от необходимостта да се среща с магьосник, общуващ с демони. — И се усмихна, за да покаже, че последните думи не са обида, а по-скоро опит за шега. — Винаги има опасност той да се опита да изземе част от функциите на лорд-регента, а предполагам, че ти не би искал да те занимават с друго, след като те чакат толкова важни дела.
Вече приближаваха портала срещу този, през който Гуламендис бе влязъл в строящия се град, и магът попита:
— Тандареи, какво знаеш за задачите ми?
— Зная, че лорд-регентът ти е поръчал да не допускаш опасността от поява на демони. И предполагам, че ще прати някого, който да се промъкне незабелязано из околните земи и да провери как се справят тукашните ни роднини.
Гуламендис беше впечатлен. Срещата му с лорд-регента се бе провела на четири очи и на нея бе ял първото свястно ядене от месеци. Лорд-регентът бе подчертал изрично, че Ларомендис ще остане затворен като гаранция за доброто му поведение и че през това време от него се иска да изпълни две задачи: първо, да се увери, че на Мидкемия не съществува заплаха от демони, и второ, да се отправи на север и да събере информация за живеещите там елфи и най-вече за така наречената Кралица на елфите. Гуламендис предполагаше, че лорд-регентът няма никакво желание да преотстъпва властта на кралицата, независимо от родословието й. Тя можеше да твърди, че е потомка на истински еделски крале, но щеше да е необходимо повече от една украсена корона и неколцина застаряващи придворни, та лорд-регентът да й повярва.
— Има и още нещо — продължаваше Тандареи, — но не мога да кажа какво е…
Гуламендис предпочиташе нещата да останат така. Този млад Хранител на знания беше твърде умел в разкриването на истини от недомлъвки и дочути неща. Можеше да се окаже мощен съюзник, но и не бе изключено да стане опасен противник. И все пак Гуламендис също не бе лишен от способността да вижда общата картина, когато разполага с достатъчно информация, така че погледна Тандареи и каза:
— Имаш големи амбиции, приятелю. Рангът Хранител на знания не ти ли стига?
Младият елф се усмихна, но усмивката му бе измъчена.
— Мога да съм верен приятел. Но нуждата на сънародниците ми стои над личните ни желания.
Гуламендис кимна. Вече разбираше всичко. Младият Хранител на знания искаше да е следващият лорд-регент. Беше готов да съобщи на кралицата на елфите, че в редиците на таределите има такива, които са готови да я признаят за своя законна владетелка. В замяна на някои почести, като например да го обявят за лорд-регент на Е'бар.