Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— А животът рядко поднася идеални обстоятелства — намеси се Брандос.
— Да — каза Каспар. — Мисля, че вече виждам накъде отиваме.
— Именно — потвърди Амиранта. — А сега си представете цяла армия от подобни чудовища…
Каспар добре си спомняше някогашните си сражения с дасатите на вече унищожения свят Келеуан, така че отвърна:
— Мога да си представя. — Замълча, после попита: — Как се командва такава армия?
— Нямам представа — призна Амиранта. — Може би си имат свои пълководци, или някакво чувство за дисциплина, но от познанията ми за живота на демоните стигнах до извода, че при тях всичко зависи или от силата, или от пригодността. По-могъщите демони подчиняват и използват по-слабите. Но нямам представа как това може да се прилага, когато става въпрос за цяла армия.
— Мда, май наистина ще е добре да разговаряш с някои мои приятели — каза Каспар и поклати глава.
Отиде до вратата и повика секретаря, който кръжеше отвън в очакване на заповеди.
— Настанете удобно тези двамата и ги нахранете. Утре ще поема с тях на път.
— Господарю? — попита секретарят. — На път?
— Да — каза генералът. — Тази вечер лично ще информирам махараджата.
— Пътуване по суша или по море? — попита секретарят.
— По суша — отвърна генералът. — Ще ми трябват половин дузина телохранители.
— Само половин дузина?
— Да. Шестима ще свършат работа. Пригответе коне и за тези двамата. — Каспар посочи Амиранта и Брандос. — Ще са ни нужни провизии за една седмица, през която ще пътуваме по суша на изток. Това е всичко — завърши той, махна на секретаря да върви, върна се при писалището и погледна Амиранта.
— Беласко, казваш?
— Да — отвърна чародеят. — Станал е много по-могъщ, отколкото предполагах.
— А къде се изгуби най-големият ти брат? — попита Каспар.
— Не зная — отвърна Амиранта. — Както вече казах, той беше вманиачен на тема смърт и умиране. Когато напуснах дома, вече бе могъщ некромант. По онова време единствената причина да остана там бе изчезнала. Брат ми бе запленен от една огърлица, която майка ми бе намерила. Изваждаше я от скривалището с нейни предмети при всяка възможност, с което си навличаше гнева й. Твърдеше, че тя му говорела. Накрая един ден уби майка ни заради нея. — Говореше почти безстрастно, макар че зад думите му се усещаше намек за чувства. — Кърваво и жестоко убийство, но благодарение на него той получи силен прилив на магия. Видях го само за миг, опръскан с кръв и с огърлицата на шията, да призовава тъмни сили.
— Само за миг? — попита Каспар.
— Трябваше да бягам, за да си спася живота — обясни Амиранта. — Беласко вече се беше измъкнал с магия за преместване или за невидимост, или нещо от тоя род. Наложи се да действам бързо, инак брат ми щеше да погуби и мен. Бях изплашен до смърт и повиках един демон, Ушбаг'ирит, за да ме отнесе. Доста зло същество, но има яки криле. За щастие успях да го задържа под контрол, докато се отдалечим на няколко мили от Сиди, преди демонът да се опита да ме убие.
— Какво каза? — Очите на Каспар се разшириха.
— Казах, че успях да запазя контрола, докато се отдалечим от брат ми, преди демонът да се опита да ме убие.
— Не. Името на брат ти?
— Сиди. Защо?
Каспар бавно си пое дъх.
— Чувал ли си за Лесо Варен?
— Не — отвърна Амиранта. — Трябва ли да съм чувал?
Каспар втренчи поглед в него.
— И след убийството на майка ти повече не си виждал брат ти Сиди?
— Не, видях го два пъти. Веднъж в Града на Змийската река и втория път отвъд морето, в едно градче на име Края на земята, в Островното кралство.
— Знам го — каза Каспар. — Там му казват Ландсенд.
— И двата пъти се скрих, преди да ме е видял, и не съм разменял и думичка с него, ако за това ме питате. Ако можех, с радост бих му изтръгнал сърцето и бих нахранил с него моите демони. Може да беше луда, но тя ми беше майка.
— Брат ти е мъртъв.