Връхлита страховит легион

— Защо всъщност водим този разговор? — попита Гуламендис, прекъсвайки готвещия се да продължи Тандареи. — Ти вече знаеш каква е мисията ми, но се разкри, като разговаряш открито с мен. Защо?

Младият елф го погледна внимателно.

— Чувал ли си за Томи от Акар-Рий?

— Израсъл съм в едно малко погранично селце. Както можеш да се досетиш, не съм получил сериозно обучение. Самоук съм.

— Много впечатляващо — каза Хранителят на знания. — Гуламендис, проучванията ти са сред тези, върху които е поставена възбрана. Малкото, което знаем за демоните, или произхожда от древните познания, или е натрупано с цената на горчив опит. Томи от Акар-Рий е разказ за една величава битка по време на Войните на хаоса, когато богове и простосмъртни са мерели сили, за да завладеят небесата. Много от тези неща могат да поведат в най-различни посоки или да стигнат до познати изводи, тоест съществуват безброй възможни интерпретации. Ала има един пасаж, лишен от завоалираност, ясен като метален звън в студен ден: демони, твари от подземните царства, са повикани, за да участват в битката, и в отговор се появяват създания от светлина, слизащи от високите царства. Идват неканени, защото когато нагоре се премести същество от дълбините, неговият двойник от висшите сфери поема насреща. И когато се срещнат, или и двамата биват унищожени, или се връщат там, откъдето са тръгнали — не знаем все още кое от двете всъщност се случва.

— Нямах представа за това — прошепна Гуламендис. Даваше си сметка, че чува нещо много важно.

— Та тези възвишени създания, противовес на демоните, имат много имена, ала най-често ги наричат ангели. Величието им е заслепяващо, а силата им е равна на тази на противостоящите им демони.