Английското момиче

Вече се разсъмваше, когато те излязоха от долината и се върнаха до мястото, където бяха оставили скутера и старото рено на Келър. Алон спря, за да хвърли последен поглед — една самотна фигура, земеделски работник, вървеше през лозята, но иначе в долината долу нямаше никакво движение. Те сложиха раниците в багажника на колата и се отправиха поотделно за село Бюу, където спряха да закусят с кифла и еспресо в едно кафене, пълно с червендалести местни жители. От миризмата на прясно изпечен хляб на Габриел леко му прилоша. Той позвъни на Греъм Сиймор в Лондон и на криптиран език съобщи, че мисията се е провалила, че Маделин е била във вилата, но е била преместена оттам преди около седемдесет и два часа. „Следата стигна до задънена улица“ — каза той, преди да затвори. Единственото, което можеха да направят сега, бе да чакат Пол да постави исканията си.

— Но какво ще стане, ако той реши, че е твърде рисковано да поставя искания? — попита Келър. — Ами ако просто я убие?

— Защо винаги си толкова песимистично настроен?

— Предполагам, че започвам да го прихващам от теб.

Те напуснаха Люберон по същия път, по който бяха пристигнали в нощта, когато бяха проследили Рене Бросар и жената от Екс ан Прованс: спуснаха се по склоновете на масива, пресякоха река Дюранс, минаха покрай брега на язовира в Сен Кристоф и накрая пристигнаха в Марсилия. Имаше ферибот, който заминаваше по обяд за Корсика. Всеки от тях си купи билет и после седнаха близо един до друг, но на отделни маси, в едно кафене, което се намираше досами терминала. Габриел пиеше чай, а Келър — бира. Той видимо бе в мрачно настроение. Не се случваше често да се завръща в Корсика, без да е изпълнил своята мисия.