Чудовището на нашата улица

— Ти си РАД! — изкрещя Брет радостно.

— Аз съм РАД! — извика Хит, без да може да повярва.

— Гледайте! — Франки посочи дивана.

Потънал в пот и учуден, Джаксън гледаше право пред себе си, очите му меняха цветовете си от кафяво на черно, после пак кафяво, черно, докато накрая станаха сини. Косата му от кафява изсветля до пясъчноруса, а на лицето му се появи като светъл прах едва набола брада.

„Това е нещо ново“, каза си Франки.

Ди Джей се бе появил.

— Тук мирише на изгорели филийки — произнесе той и раздели косата си на път. Свали сакото на Джаксън, сви го на топка и го запрати в другия край на бараката.

— Бомбичка! — Той се изправи. — Къде беше?

Изумена от тази физическа трансформация, Франки се запъна да отговори.

— Ами, ти, ти къде беше? — прехвърли тя топката у него.

Ди Джей се почеса отзад по главата.

— Някой май е нетърпелив, а? — Той се засмя. — Нали снощи бяхме заедно. Преди аз да се измъкна…

— Всъщност това беше преди почти цяла седмица.

— Добре, добре. Няма нужда да си съчиняваш истории. Мисля, че е сладко, че съм ти липсвал. И ти ми липсваше. — Той спря. — Чакай малко, какво прави приятелят на Бека тук? Ами камерата защо е?

— Правим филм за необикновени хора, а ти си необикновен. Затова искаме да ти зададем няколко въпроса.

— Стига, когато свършим, и аз да мога да ти задам един — отвърна и нави ръкавите на синята риза на Джаксън, а после седна обратно на дивана. За разлика от другата си половина, Ди Джей свободно простря ръце на облегалката на дивана — истинска рок звезда между два невидими супермодела.

— Добре — съгласи се Франки. От вълнение ръцете й трепереха. — Така. — Тя нервно се засуети с бележките си, като омаза края на листа с грим. — Какво те прави различен от другите?

— Забавен съм, спокоен и изкарвам добри оценки, без да уча.

— Как се е случило това?

— Една трета гени, две трети чар.

— Гени? Чии гени? — настоя тя.

— На стария Хайд. Човекът е бил шантав купонджия. Чел съм дневниците му. Повярвай ми, бил е направо луд.

Франки се запита дали да не каже на Ди Джей за Джаксън тук и сега. Представи си само какъв филм ще излезе! Опра32 би го направила. Но не Франки трябваше да стори това, а майка му, или по-скоро майка им. Франки можеше единствено да прескочи няколко въпроса и да се моли Ди Джей да не види интервюто на Джаксън по телевизията.

— Защо прие да участваш във филма?

— Защото ти прие да ми отговориш на един въпрос.

Франки се засмя. Беше много чаровен.

— Добре, кажи какъв е твоят въпрос? — Тя даде знак на Брет да изключи камерата и той побърза да го стори. Франки се приготви за неизбежното и припомни на гузната си съвест, че наранявайки него, тя всъщност помагаше на Джаксън, Мелъди, Брет и себе си. Ползите натежаваха над щетите хилядократно. Пък и те се познаваха сравнително отскоро, така че…