Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Питах се… — Ди Джей свали очилата на Джаксън. Сините му очи преливаха от искреност. И изведнъж, без значение какви щяха да са пресметнатите ползи, Франки разбра, че не може да разбие сърцето му. Той не заслужаваше това.
— Бомбичка?
— Да — каза Франки на сивите си ботуши. Болтовете й започнаха да смъдят.
— Имаш ли нещо против, ако излизаме и с други хора?
— Какво? — Франки се разсмя.
— Знам, че не това очакваше. — Той взе ръката й. — Съжалявам. Просто в момента животът ми е така разпилян и изобщо не знам къде ще се озова в следващата минута. А това не е честно спрямо теб.
Брет и Хит се засмяха.
— Напълно те разбирам — усмихна му се Франки. Тя отвори вратата, зажадняла за глътка свеж въздух и завръщането на Джаксън.
Но преди Ди Джей да е изчезнал, тя вдигна пръст и пусна една искрица точно на бузата му. Той потърка червеното петно щастлив.
— Това за какво е?
— За спомен.
— Никога няма да те забравя, Бомбичка — намигна й той.
Гърдите на Франки се разшириха от щастие. Мънички усмихнати лица заваляха вътре в нея като фойерверки. Тогава очите му станаха черни. После сини. После отново кафяви.
Промяната наистина се усещаше във въздуха.
Двадесета глава
Война в тоалетната
Мелъди облегна с облекчение рамо на вратата на тоалетната. Имаше три минути преди часа по литература. До уикенда оставаше само един час. Не че това бе от значение, защото време да се наспи нямаше да има. Нямаше да има време и да потърси с Кандис кафене, в което правеха що-годе прилично лате, нито пък да изгледа с Джаксън някоя романтична комедия от видеотеката. До понеделник трябваше да изгледа и пресее всяко едно интервю с РАД, което бяха заснели през изминалите осем дни. В понеделник Рос очакваше работната версия на филма, за да може да даде своите насоки. Филмът трябваше да се излъчи в четвъртък. Дългът на ГАЩИ я зовеше.
Когато влезе, наместо обичайната миризма в тоалетната на третия етаж, я посрещна аромат на смола. Онази Мелъди от Бевърли Хилс мигом би побягнала към втория етаж. Но новата Мелъди от Салем отказваше да бяга.
Клео излезе от средната кабинка и затропа с дървените платформи на сандалите си към мивката. Златните триъгълни обеци се поклащаха в такт с полюшването на черно-зелената къса пола. Стилът й на състезателка по фигурно пързаляне бе така неподправено неин и така й подхождаше, че Мелъди се видя принудена да разгледа на второ четене бялата съвсем обикновена тениска, бежовите панталони с връзки на кръста и сините си гуменки. Изведнъж тя усети безсилие — като селянка в присъствието на царска особа.
— Здрасти. — Мелъди надвика шума от сешоара за ръце. — Хубава рокля.
Клео натисна копчето втори път.
Несъмнено тя винеше Мелъди за провалените снимки за Teen Vogue, за свадата с приятелките й и просто за това, че се бе родила норми. Но далеч по-лесно бе да примамиш царицата майка с мед, отколкото с оцет. И така Мелъди се застави да бъде сладка.
— Знаеш ли, още щом влязох, по парфюма разбрах, че ти си тук. Четох някъде, че момичетата с парфюм, който е тяхна запазена марка, се отличавали с повече амбициозност от всички други.
В отговор Клео натисна за трети път копчето на сешоара.
„Бъди мила… бъди мила… бъди мила…“
— Знаеш ли, днес в стола приятелките ти говореха колко им липсваш. — Мелъди излъга, като пренебрегна растящото напрежение в пикочния си мехур. Истината бе друга: Клаудин бе видяла Клео да върви заедно с Бека и Хейли по коридора и вече почти я бе отписала завинаги. — Те искат да се върнеш.
Клео най-сетне я погледна в очите.
— О, значи ти седиш на тяхната маса сега? — сопна се тя гневно и вторачи в Мелъди парализиращия си поглед.
Клео се чувстваше заплашена. Това бе ясно. Ясно бе също, че ако някога от Мелъди се бе очаквало да следва своята тактика да бъде мила и сладка в името на мира, то това бе именно сега. Но от другата страна й предлагаха само оцет и нищо друго.
— На теб какъв ти е проблемът? — От устата на Мелъди се разхвърчаха пръски. — Опитвам се да помогна, а ти го раздаваш като Римската империя или там нещо такова.