Чудовището на нашата улица
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0851-3
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Чудовището на нашата улица». Краткое содержание книги:
— Да.
— Какво в теб те прави различен от другите? — подхвана Франки.
— Може да се каже, че имам раздвоение на личността — в мен живеят двама души.
— Как се е случило това?
— Моят дядо е доктор Джекил. Той се пристрастил към отвара, която му давала смелостта да осъществи и най-тъмните си фантазии. Но тя променила генетичния му код и това се предало на сина му, моя баща. Остатъци от новия код има и в моята кръв. Когато се потя, те се активират. Химическите вещества в потта ми задействат нещо в мозъка и това предизвиква появата на Ди Джей. Той е моята друга половина.
— От кога знаеш за това?
— От около седмица.
— Кога за първи път забеляза, че си различен?
— Винаги съм знаел, че страдам от загуба на паметта, но никога не съм предполагал, че се превръщам в купонджия на име Ди Джей Хайд. Научих това едва когато приятелката ми показа клип на трансформацията. Не можех да повярвам — Джаксън нервно заклати крак. Брет наклони камерата, за да улови напрежението му.
— Кое е най-хубавото нещо в това да бъдеш РАД?
— Да си част от общество, в което всеки се грижи за другите.
— Кое е най-лошото нещо?
— Това, че трябва да се криеш.
— Смяташ ли, че ти или Ди Джей сте опасни?
— Само един за друг. Майка ми все още не му е казала, защото не знае как ще реагира. Може да изпита ревност и да се помъчи да ме държи настрана или нещо такова. Освен това ми се струва, че Ди Джей не учи толкова, колкото аз. А това може да навреди на успеха ми в училище. А пък аз не обичам много купоните и мога да съсипя социалния му живот. Но освен това, не… нищо друго.
— Как би се променил животът ти, ако не се налагаше да криеш кой си?
— Щях да спортувам, защото нямаше да се страхувам да се изпотя. Щях да ходя на плаж. Мама щеше да включва отоплението през зимата. О — Джаксън бръкна в джоба на сакото си и извади оттам мини вентилатора, — и щях да хвърля това. — Той го включи и приближи до лицето си въртящите се пластмасови перки.
Франки се усмихна и вдигна палци нагоре. Всичко се получаваше отлично.
— Защо се съгласи да участваш в този филм?
— Искам нормитата… ъъъ… обикновените хора да знаят, че аз съм добър човек, уморен от необходимостта да се крие, уморен да се срамува от това кой е.
— Благодаря ти, Джаксън. Това беше.
— Не каза ли, че има десет въпроса? Това бяха девет.
Брет снижи камерата.
— Трябва да му зададеш и десетия. Това ще е най-добрата част от шоуто.
— Мисля, че това е достатъчно. — Франки сгъна листа, после пак го сгъна и продължи така, докато повече нямаше накъде да се сгъва. — Имаме още шест интервюта за тази вечер. Трябва да спазваме графика.
— Какъв беше въпросът? — попита Джаксън.
Франки сведе очи.
— Надявахме се да ни позволиш да поговорим и с Ди Джей — отвърна Брет.
Кракът на Джаксън спря да се движи.
— Вие сериозно ли?
На Франки й се прииска да скочи през прозореца и да избяга. Раздялата с Ди Джей и без това щеше да е трудна. Трябваше ли точно тази вечер да се случи? Пред очите на всички?
— Трансформацията ще е най-горещата част от шоуто — добави и Хит.
— Би било чудесно — каза Брет. — Нормитата ще видят, че няма от какво да се страхуват, дори тогава, когато най-лошото от теб излезе наяве.
Франки се размърда неспокойно. Не й беше приятно, но трябваше да признае, че Хит има право. Щеше да е добре за шоуто. А това означаваше, че ще е добре и за РАД.
Джаксън се облегна и се замисли.
Франки, Брет и Хит чакаха мълчаливо.
— При едно условие — каза Джаксън накрая.
Франки стисна ръцете си в юмрук. Знаеше какво ще последва.
— Да се разделиш с Ди Джей.
— Да се разделиш с Ди Джей ли? — Брет бе шокиран. — За какво говорите?
— Моля те — Франки погледна с досада. — Главата ми още не си бе съвсем на мястото тогава. Беше като някаква реакция след преживяното.
— Тогава съм съгласен с Джаксън. Със сигурност трябва да му кажеш, че двамата сте дотук.
— Защо? — засмя се Франки.
Бледите страни на Брет станаха тъмночервени. Тя бе получила отговора си.
— Добре. Усили прожекторите.
В бараката горещината ставаше непоносима. Франки и двете момчета гледаха Джаксън като гърне на огъня, което отказваше да заври.