Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ашан плесна силно с ръце.
– Доказателството е достатъчно. Еверам няма да даде победата на един лъжец.
Иневера си пое дъх. Не лъжец. Просто воин, който е пребил съпругата си.
Вторият мъж се поклони.
– Моля светия андрах да върне тези жени на нас, техните законни съпрузи, за да бъдат наказани. Кълна се в Еверам, че те няма да посрамят повторно семействата си, нашето племе или вашия трон.
Ашан се облегна назад, сплете пръсти и погледна към жените. Ашия беше отправила аргументирана молба, но Иневера можеше да види в очите му, че новият андрах е способен да ѝ откаже. Ако получеше възможност, Ашан можеше да отнеме копията на всички шарум’тинги, включително и на Ашия.
„Трябваше да доведе жените първо при мен“, помисли си Иневера. Но може би такава беше волята на Еверам.
Животът в Северните земи, където жените имаха същите права като мъжете, беше показал на красиянките, че има и друг живот, освен онзи под чехъла на съпрузите им. Зеленоземците не можеха да удържат срещу красиянските копия, но по време на Дневната война бяха нанесли удар в самото сърце на врага. Все повече жени щяха да търсят правата си и рано или късно, щеше да се наложи духовниците да се изправят срещу този проблем.
Иневера не искаше да отхвърля публично решенията на Ашан още в първия му ден на Черепния трон, но щом той отказваше да се вразуми, така да бъде.
Тя отвори уста, за да заговори, но се сепна, когато Асъм шумно се прокашля и гласът му се понесе над залата:
– Почтената ми съпруга е права.
Лицето на Ашан застина от изненада и дори Иневера стоеше онемяла, докато Асъм заслиза по стъпалата на подиума, за да застане на пода. Младежът се беше противил яростно срещу създаването на шарум’тингите и издигането на съпругата и братовчедката му.
– Почтеният ми баща правилно каза, че демоните трябва да бъдат убити в Алагай’шарак – каза Асъм, – но какво всъщност представлява Алагай’шарак? Буквално означава „демонска война“, а войната не е ритуал. Алагаите направиха всички човешки същества, мъже и жени, свои врагове. Всяка битка срещу тях е Алагай’шарак.
Джаян изсумтя.
– Точно това може да се очаква от моя брат дама. Да не разбира какво представлява войната.
Това не бяха подходящите думи пред зала, пълна с духовници, което допълнително показваше склонността на Джаян да говори, без да се замисля. Ашан и дамаджите го изгледаха яростно.
Накрая Ашан намери куража да се обади, като използва същия гръмовен глас, с който се бе обърнал по-рано към дъщеря си.
– Не забравяй къде ти е мястото, шарум ка. Ти служиш на волята на бялото.
Джаян пребледня и аурата му се обагри в цветовете на гнева. Ръката му стисна здраво копието и ако беше с една идея по-глупав, сигурно щеше да го използва, дори това да хвърлеше Красия в гражданска война.
Асъм бе достатъчно мъдър, за да запази спокойствие, но дори това не го спаси от мрачния поглед на Ашан.
– А ти, ний’андрахо, нима само преди две седмици не оспорваше продължително и яростно пред този трон правото на жените да носят копие?
Асъм се поклони.
– Така е, чичо. Говорих със страст и вяра. Но грешах и почтеният ми баща беше прав да отхвърли исканията ми.
Той се извърна и плъзна поглед по залата.
– Шарак Ка приближава! – прогърмя гласът му. – Избавителят и дамаджата го потвърдиха. И въпреки това ние сме разделени, използваме жалки оправдания за това, кой може да се бие, докато останалите стоят и не правят нищо. Но аз казвам, че когато Избавителят се върне, преследван по петите от армиите на Ний, ще има слава и чест за всички в голямата битка. Тогава трябва всички да сме готови за война. – Той посочи с пръст Ашия. – Вярно е, че бях против това, съпругата ми да грабне копието. Но тя ни донесе единствено чест и слава. Стотици дължат живота си на нея и нейните сестри по копие. На тях е поверена защитата на дамаджата, нейната чест носят на бойното поле. Те възвишават духа ни. Жените ни дават сила. Избавителят го каза ясно и точно. Всички, които желаят да се бият в Шарак Ка, трябва да получат позволение.
Той замълча и Асукаджи пристъпи напред плавно, сякаш двамата го бяха репетирали предварително. Двамата винаги се бяха подкрепяли взаимно.
Ашан поклати глава.
– Еверам, не и ти.
Асукаджи посочи с пръст съпрузите шаруми.
– Какво искат да скрият тези мъже, че се страхуват да позволят на съпругите си да свидетелстват срещу тях? Може би това ще ги направи по-мъдри. Тези жени са победили алагай. Ако защитните ни стени паднат, те ще са последната защита на децата ни. Щом на раменете им пада такава отговорност, защо да нямат и повече права?