Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Ашан се намръщи, но Джаян не беше приключил.
– Така е – рече той. – Но аз виждам тук седем жени, а убитият демон е само един. Коя от тях е нанесла последния удар? Или всичките са го пронизали едновременно?
– Също няма никакво значение – отвърна Ашия, като си спечели изпълнен с омраза поглед от Джаян. – Всички воини вземат равно участие в убийствата, особено когато окървавят ний’шаруми. В Красия няма нито един воин, който да не е обявил повече убийства от тези, които е извършил. А в първата си нощ в Лабиринта самият Избавител е бил в група от дузина Копия.
– Избавителят е бил на дванайсет години в онази нощ, дъще – каза Ашан, – и е бил изпращан в Шарик Хора още пет години след това, преди да облече черното.
Ашия сви рамене.
– Въпреки това, ако оставим настрана споделените убийства, то тогава половината воини от онези, които са били възпроизведени, преди Избавителят да ни връчи бойните защити, ще трябва да съблекат черното, както и половината от останалите. Целта на окървавяването не е да убиеш демон съвсем сам, а да се провери дали воинът има куража да се изправи бързо срещу алагаите. Тези жени са го направили. Всъщност тяхното изпитание е било много по-трудно заради липсата на подходящо обучение и въоръжение. Не търсим ли точно такива смели сърца сега, когато Шарак Ка приближава?
– Може би – съгласи се Ашан.
– А може би не – намеси се дамаджи Ичач. – Андрахо, нали не възнамеряваш наистина да направиш тези жени шарум’тинги? Те са от племето канджин. Позволи ми лично да се заема с въпроса.
– Нямам голям избор, дамаджи – отвърна Ашан. – Аз не принадлежа на никое племе и трябва да изпълнявам заповедите на Избавителя.
– Ти си андрах – сопна му се Алеверак. – Разбира се, че имаш избор. Дъщеря ти усуква думите на Избавителя, за да те вкара в капан, но тя не казва цялата истина. „Всяка жена, която убие демон в Алагай’шарак, ще бъде шарум’тинга“, каза Избавителят. Не мисля, че в случая говорим за нещо такова. Окървавяването на шарумите не може да стане без заповедта на офицер. Алагай’шарак е свещен ритуал, а не когато на някой глупак му скимне да се промъква в нощта.
Останалите дамаджи захъмкаха одобрително и Иневера неволно стисна зъби. Старческият хор отново цитираше Светото писание, използваше неподходящи сравнения и предупреждаваше да не се дават твърде големи свободи на шарумите. Тя докосна торбичката с хора на колана си, представяйки си за миг какво би било усещането да ги запрати всичките в бездната.
– Има ли някакви мъже, които да са станали свидетели на случилото се? – попита Ашан, когато глъчката утихна.
Той все още не беше разговарял със самите жени и най-вероятно нямаше да го направи.
Джаян отново се поклони.
– Съпрузите на жените чакат отвън, андрахо, и молят да им позволите да говорят пред вас, преди да вземете решение.
Ашан кимна и мъжете бяха въведени в залата. Всички носеха черно, макар че, ако се съдеше по вида им, никой от тях не беше изтъкнат боец. Аурите им бяха обагрени от гняв, срам и възхищение пред великолепието на трона. Единият от мъжете беше особено разстроен и едва успяваше да сдържи яростта си, която се носеше около него като воня.
Вдовецът. Иневера се размърда леко върху леглото си от възглавници.
Внимавай за онзи – произнесоха пръстите ѝ.
Виждам го, дамаджа.
Ръцете на Ашия бяха отпуснати спокойно край тялото ѝ, отговорът ѝ представляваше почти недоловимо помръдване на чевръсти пръсти.
– Тези жени убиха съпругата ми, свети андрахо – каза разстроеният воин, сочейки с пръст. – Ако не беше тяхното влияние, моята Чабавах никога нямаше да наруши заповедта ми и да постъпи толкова глупаво. Настоявам да получа живота им като отплата.
– Лъжа! – извика друг от мъжете. Той посочи към своята съпруга, дал’тингата, която имаше следи от побой. – След ужасната случка моята съпруга дотича при мен и ми заяви, че Чабавах е била от водачките, които са оказвали натиск върху останалите. Съжалявам за загубата на моя брат по копие, но той няма право да настоява за отмъщение заради собствения си провал като съпруг.
Вдовецът се обърна и замахна към него и за кратко време двамата си размениха няколко удара. Ахман не допускаше никаква проява на насилие в двора си, но никой от присъстващите мъже, дори Ашан, не изпитваше желание да се намеси, докато вторият мъж не притисна вдовеца към пода в болезнена хватка.