![Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/4/usmivka-v-polunoshch-plen-cikl-2013-g-download.jpg)
Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]
- Автор: Майналовски Сибин
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- ISBN: 9789548628792
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]». Краткое содержание книги:
Та вървяхме ли, вървяхме, докато – както се казва, в средата на нищото – не зърнахме някаква забутана страноприемница леко встрани от пътя. Спиро се юрна към нея като самодива към самотен мъж. Били прибели очи и промърмори под носа си нещо за големи глави с малко мозък и колосална тъпота. Така или иначе обаче нямаше да ни дойде зле някоя-друга бира, а и нещо за хапване също. Не знам дали в продължение на 48 часа сте следвали малко пъргаво драконче и дали имате представа колко изморени бяхме.
– Добре дошли в „Дрипавият елф“! – посрещна ни жизнерадостно човек на средна възраст – очевидно съдържателят. Обецата в ухото му и татуираната лерианска сована бузата му подсказваха, че на младини е бил член на някоя от парамагьосническите банди от Севера. Когато пред нас сякаш от нищото изникнаха четири бири и купичка фъстъци, разбрахме, че не сме били далеч от истината.
Освен нас в хана имаше още двама-трима посетители, които мълчаливо къркаха и не се занимаваха с глупости от рода на обмяна на социални контакти. Решихме, че няма смисъл да се намесваме в липсата им на разговор и без много-много приказки надигнахме бирите.
Съдържателят обаче за сметка на това бе приказлив като за цял полк гоблини.
– Какво ви води насам, странници? – ухили се той, докато забърсваше с миризлив и подозрително изглеждащ парцал бар-плота пред нас. – Не ми приличате на туристи, за агенти на Конвента или Милицията сте прекалено неофициално облечени... Да не би да сте съгледвачи за „Стани герой!“ или „Валинор търси талант“?
– Аз съм Били Зеленчука, волнонаемен магьосник и почетен клиент на „Зелената котка“ – с характерната си скромност се изпъчи нашето момче. – Тези са моите приятели Малчо Стивън, Боби Диоптъра и Алекс Сладкодумеца. Това тук – зеленото, сумтящото и дебилно изглеждащото – с твое позволение, е Спиридон, на галено Спиро. Тръгнали сме да издирваме наш другар, безследно изчезнал по време на големия пожар в „Котката“.
– Имали сте пожар? – впечатли се съдържателят.
– И наводнение веднага след него – осведоми го небрежно Били.
– Брей, ама вие сте много напред с материала... – зацъка с език началството. – Ние тук едва сколасваме да се отчетем с някой-друг побой, ама откак Милицията затегна контрола над магиите, и това вече не се случва кой знае колко често... Живот си живеете вие! Пък нас от Периферията кучета ни яли...
Изглеждаше толкова респектиран, че не намерихме за нужно да му кажем, че въпросните велики събития се бяха случили преди няма и два-три дена, и то заради глупостта на шепа пишман-шегаджии.
– Джоузеф Халбата, на вашите услуги! – успя да се представи ханджията, когато най-сетне страхопочитанието му полека-лека избледня. – Кръчма „Зелената котка“ е легенда, а Рей Макгавърн е един от хората, с които бих се запознал с удоволствие, ако не бях заседнал в тази дупка... А и Тери Сторн... колко истории, колко легенди, колко предания... Не маг, а машина! Горд съм, че избрахте моята скромна страноприемница, момчета – следващите бири са от мен!
Самочувствието на Били тихо страдаше в ъгъла, но когато чу за бирата на аванта, реши, че животът не е толкова черен, колкото изглеждаше.
– Предполагам, не си чувал нищо за дребно човече, което пие повече коняк, отколкото вдишва и издишва въздух? – без особена надежда запита той, докато пресушаваше първата си халба и се пресягаше за втора.
– Със сигурност не се е мяркал тъдява, друже – поклати глава Джоузеф и посочи прашасалата бутилка коняк на рафта зад гърба си. – Тукашните селяндури къркат само бира и ракия, най-много някой да се излъже да поръча ракия-две, ама коняк не съм продавал от доста време насам.
Един от клиентите, заседнал най-тъмния ъгъл на кръчмата, се прокашля. На мен лично ми прозвуча като обикновена тютюнджийска кашлица, но явно ухото на Били бе по-тренирано от нашите. Младежът се извърна мълниеносно към него и викна:
– Ей, ти! Я ела насам!
– Кой, аз ли? – направи се на ударен онзи.
Били изнервено щракна с пръсти. Пияницата светкавично се озова на бар-плота до нас.
– Кажи сега какво знаеш за Брайън Махмурлука? – захапа го Били, без да му дава време да се опомни.
– Нищо не знам и не познавам никакъв Брайън, момчета... – запелтечи ошашавената пиянка. – Оставете ме на мира, аз просто си къркам и не закачам никого...