Усмивка в полунощ [(пълен цикъл 2013 г.)]

– Хайде да не се обиждаме по този начин – ухили се Били и отпусна юмрук. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели. – Имаме ли сделка?

Новоизпеченото семейство закима така усърдно, че чак ушите им заплющяха (което при елфите въобще не е метафора, повярвайте ми).

– И спокойно, всички ще се върнат към обичайната си форма... след два-три дена. Нека постоят малко като част от природата, пък може и да им се върне здравият разум – подметна Били през рамо, докато се връщаше при нас. Огледа ни и се ухили:

– Има ли навити за бири?

Има си хас да нямаше. Докато вървяхме към „Зелената котка“, чувахме как кинаджиите зад нас крещят, изпаднали в истерия: „Ами сега??? Сроковете... договорите... неустойките... и ся кво, Game Of Thrones ли да снимам с тия маргаритки...“ и други такива подобни.

Та това в общи линии бе историята на битката при Шлемово усое. Вече знаете и причината за изненадващото примирие след третия ден. Ако някой друг ви разказва нещо различно, може да го пратите да бере маргаритки и да си прави венчета от тях.

Какво, бебето ли? О, да, със сигурност сте чували за него, хе-хе. Кръстиха го Лоуган. Но за него – друг път.