Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
Алварес погледна към мен, но ако се надяваше да прочете нещо по лицето ми, много се лъжеше.
— Искам стая с телефон.
Родригес поклати глава.
— Никакъв телефон, Рита. Нито интернет, нито електронна поща. Първо трябва да решим с кого и какво си имаме работа.
— Искам да получавам актуализирана информация на всеки час. И най-късно утре да мога да подам нещо в редакцията.
Полицаят кимна леко.
— И не се бъзикай с мен, Родригес!
— Няма, Рита. Обещавам.
След което репортерката напусна с апломб стаята за разпити и се отправи към доброволното си заточение. Вярно, тя отстъпи. Но не го направи без борба. А в Чикаго това значи много.
— Къде е репортерката? — Катрин Лосън плуваше в синя мъгла на компютърния екран. Двамата с Алварес й бяхме предали накратко историята на Рита Алварес, като й бяхме изпратили сканирано копие на писмото и двете карти.
— Скрили сме я на сигурно място — отвърна Родригес.
— А оригиналът на писмото?
— При нас е. — Родригес вдигна найлоновия плик срещу камерата. — Като че ли е доставено на ръка в редакцията, макар никой да не е видял приносителя.
— Чудесно! — каза Лосън. — От криминологичния отдел идват при вас да вземат оригиналите. Ще се наложи да разговаряме с епархията.
— Значи мислиш, че може да е истина? — каза Родригес.
Лосън потърка с длан челото си.
— Не знам какво да мисля, освен че, ако се окаже истина и се стигне до най-лошото, ще изглеждаме като кръгли идиоти.
Тя явно си мислеше за снощната пресконференция и за заслугите, които си бе приписала.
— Ще трябва да говоря с кмета — каза Лосън. — Може да го убедя да се обади на Църквата.
— Сега ли? — попита Родригес.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Междувременно искам да поговоря насаме с Кели.
Лосън изчака, докато вратата се затвори зад гърба на Родригес, и каза:
— Съжалявам, Майкъл.
— За какво?
— Ами че ти наговорих всичко онова снощи в бара. Че уж съм приключила случая, който толкова ми се искаше да оставя зад гърба си.
— Не мисли за това.
— Не мога да не мисля. Излиза, че през цялото време ти си разбирал какво става далеч по-добре от мен. Как го правиш?
— Късмет, предполагам.
— Още ли смяташ да се виждаш с Хюбърт днес?
— Трябва. Защо?
— Искам да се посъветваш с него за това писмо. Може пък да изскочи нещо.
— Сигурна ли си?
— Да. И ме дръж в течение на всичко, което е открил до момента. Включително за някогашната ти катастрофа.
— Значи вярваш, че има връзка?
— Вярвам, че ти си с две крачки пред всички останали, които се занимават с този случай. Ако предимството ти се нарича Хюбърт, бих желала и аз да се възползвам от него, вместо в един момент да се упреквам, че не съм го направила.
— Правилно — казах аз.
— Добре тогава. А сега какво мислиш за днес?
— Все още ли имаш връзки в епархията?
— Имам известно влияние, ако това питаш.
— Точно това питам. Говори с кардинала. Използвай всичкото си влияние, за да го накараш да иде във всяка отделна църква и да я затвори навреме, докато преценим доколко реална е заплахата. И…
— И какво!
— И да се надяваме, че каквото и да ни готвят, не е вече приведено в изпълнение.
40
Хюбърт Ръсел живееше в едностаен апартамент на Дивижън Стрийт, на запад от Деймън Авеню. Кварталът беше доста обновен, навсякъде никнеха нови ресторанти и барове, някои от които дори изпускаха приятна миризма. Засега обаче оживлението се ограничаваше главно до приземните етажи и тепърва трябваше да се изкачи по-нагоре, към маломерните апартаментчета в древните тухлени жилищни сгради, заемащи голяма част от карето.
— Хубаво жилище! — казах аз и настъпих с крак хлебарка с размерите на малък плъх. Тя подаде глава изпод подметката ми и ме изгледа презрително, сякаш искаше да каже: „Толкова ли можеш?“ Аз я затиснах с тока на обувката и се отпуснах с цялата си тежест отгоре й, докато накрая чух мощно хрущене и усетих предсмъртен гърч. Едно на нула за добрите.
— Скапан коптор, мистър Кели. Но засега толкова мога да си позволя.
Седнах на ръба на един кухненски стол. Хюбърт зае мястото си зад бюрото. Над главите ни бавно се въртеше старовремски вентилатор с дървени перки. С двама души вътре стаята беше толкова претъпкана, че едва се дишаше.