Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Прочете ли писмото, което ти пратих?
Хюбърт кимна.
— Може би имам нещичко за вас.
Приближих се. Хюбърт беше свързал външен монитор към лаптопа си. Отстрани до монитора бе поставил флакон с хапчета. Обезболяващи, за раната на лицето му. Той започна да отваря някакви документи.
— След като се обадихте, започнах да свалям от мрежата данни за всички спешни случаи, приети тези дни в болниците на Чикаго. След това прекарах данните през една програма, която пресява цялата информация в търсене на закономерности. Всъщност програмата разполага с двайсет и седем отделни филтъра…
Прекъснах го.
— Хюбърт, може да е спешно!
— Добре де, добре. Питате ме какво съм открил, така ли? Хубаво. Значи, през последните дванайсет часа в спешните отделения на града са приети шестнайсет души, които се оплакват от възпаления на кожата, мехури и… — Хюбърт погледна монитора — сълзящи открити рани. Състоянието им варира от сериозно, но стабилно до критично.
— Е, и?
— Програмата прави връзка между симптомите и типологичните особености на разни видове потенциални заплахи. Всички тези пациенти, всички до един, се вписват в схемата на химическа атака в начален стадий. По-конкретно, става дума за препарат на основата на иприт.
— Иприт, значи?
— Някаква версия на иприта. След това разширих времевия обхват на търсенето до двайсет и четири часа. Открих още четири случая.
Облещих се срещу екрана.
— Колко надеждно е това, което ми казваш?
— Получих писмото ви преди по-малко от час, мистър Кели.
— Значи, всичко това са само догадки?
— Далеч не само.
— Разпечатай ми списъка на пациентите — казах аз.
Хюбърт натисна един клавиш на лаптопа и някъде наблизо забръмча принтер.
— Е, какво мислите? — попита той.
— Какво мисля ли? Мисля, че сме с двата крака в лайната.
Извадих телефона си и набрах номера на Родригес, но Хюбърт не беше свършил.
— Има още, мистър Кели.
Прекъснах връзката.
— Карай нататък.
— Свалих информация за двайсетте жертви. Започнах от болничните формуляри за приемане и продължих нататък, като се съсредоточих върху вероизповеданията им.
По екрана пробягаха редове текст — главно цифри, които нищо не ми говореха. Хюбърт се спря на един конкретен ред и го освети с мишката.
— Осемнайсет от двайсетте жертви определят себе си като християни католици. Половината от тях са енориаши на катедралата „Име Господне“.
Усетих как по гръбнака ми премина ледена тръпка.
— А към коя църква се числят останалите?
Хюбърт махна неопределено с ръка.
— Към най-различни из целия град. И все пак положението е доста интересно.
— А онези, които не са енориаши на „Име Господне“, къде работят?
Хюбърт натисна няколко клавиша и екранът се смени.
— Осем от тях работят в Централния пръстен или близо до него. Ето, вижте!
На екрана се появи план на града, в средата на който се намираше катедралата „Име Господне“, а работните места на всички жертви бяха обозначени с малки знаменца. Най-голямото разстояние от катедралата беше шест преки.
— Могли са да идат до там пеша от работа — казах аз. — Което означава, че от двайсетте пострадали осемнайсет са свързани по някакъв начин с катедралата.
Хюбърт кимна.
— И на мен така ми изглежда.
Извадих телефона и набрах повторно номера на Родригес. Той отговори още на първото позвъняване.
— Да?
— Аз съм. Какво ново?
— Лосън и кметът разговаряха по телефона с кардинала. От епархията настояват да изчакаме, докато открием нещо съществено и доказуемо.
— Доколкото схващам, пет пари не дават за енориашите си.
— Това се нарича ограничаване на вредите, Кели.
— Да бе, да. Виж, открих нещо, което би могло да задвижи нещата.
— И какво е то?
— Хюбърт ще ти прати един материал по мейла. Открил е закономерност при новоприетите спешни случаи в болниците през последните ден-два. Накратко казано, в двайсет случая имаме отравяне с иприт. От тях осемнайсет са свързани по един или друг начин с катедралата „Име Господне“.