Свидетелят от влака
- Автор: Harvey Michael
- Серия: Майкъл Кели #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-234-3
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Майкъл Кели става свидетел на убийство в една станция на чикагското метро. Детективът хуква да гони стрелеца, който го причаква в засада и, опрял пистолет в слепоочието му, го предупреждава да не се прави на герой. После изчезва. Същия ден през прозореца на движещ се влак е застреляна още една жена. Следват нови убийства. Чикаго е в паника. Скоро Кели получава телефонно обаждане, от което разбира, че серийният убиец го познава от много години. След като и приятелката на детектива — съдия Рейчъл Суенсън — е отвлечена, той няма друг избор, освен да разрови собственото си минало и да си спомни за едно престъпление, на което е станал свидетел като дете.
— Свързани? Как по-точно са свързани?
— По начин, който за мен превръща катедралата в огнище на зараза, инспекторе.
— „Име Господне“, а?
— Всичко пасва, Винс! Спомни си, че в писмото се казваше нещо за кардиналски шапки. В катедралата са изложени шапките на починалите кардинали на Чикаго. Висят от тавана.
— Ах, мамка му! Прати ми материала и веднага ще изпратя там един екип. Чакай! — Кратка пауза, след която отново чух гласа на Родригес: — Лосън иска всичко, което хлапакът е открил до момента, да бъде изпратено и до нейния компютър. Всичко, Кели!
В този момент Хюбърт ме побутна с пръст по рамото и извърна монитора така, че да виждам текста, който бе свалил на екрана. Кимнах му и продължих разговора си с полицая.
— Няма проблем. Искам само още едно нещо. — И аз му обясних точно какво.
— Защо не оставим на федералните да се занимават с това? — попита Родригес.
— Защото се боя, че федералните ще се направят на умрели лисици.
— Докато ти се готвиш да отидеш при тях и да ги нариташ по задниците?
— Готвя се да отида и да им обясня ситуацията на място. След което да получа нужната ми информация.
На Родригес това никак не му хареса, но накрая се съгласи да се обади където трябва.
— Само гледай да не дразниш кардинала излишно.
— Аз ли? Откъде накъде ще го дразня!
— Защо ли не ти вярвам? Е, ти тръгвай нататък, а пък аз ще ти звънна.
Затворих телефона. Текстът, който Хюбърт бе намерил, все още се мъдреше на екрана. Беше вестникарска статия, поместена на 3-та страница от вчерашния „Чикаго Трибюн“. Заглавието гласеше: „Чикагската епархия плаща 12,3 милиона долара за потулване на секс скандал“.
Докато я четях, Хюбърт ме наблюдаваше и като приключих, каза само:
— Мотив.
— Може би. — Пъхнах телефона в джоба си и вдигнах палтото си от облегалката на стола. — Трябва да тръгвам. Изпрати каквото имаш до момента на компютъра на Лосън. Включително всичко за някогашната железопътна катастрофа. После чакай да ти се обадя и не мърдай никъде. — Тръгнах към вратата. — Тук добре ли ти е?
Хюбърт кимна.
— Екстра.
— Справяш се перфектно, Хюбърт. Надуши нещо, което може да се окаже атака с химическо оръжие срещу града и ни предостави много интересна следа.
— Значи сте доволен?
— Доволен е слабо казано. Е, карай в същия дух. Целта е близо. Ще ти се обадя пак до няколко часа.
С тези думи си тръгнах и оставих младежа сам в квартирата му, заровен в тонове информация. Опитваше се да хване акула с рибарска лодка.
41
Наричаха я Къщата с 19-те комина. Помислих си да ги преброя, но се отказах — не исках да осквернявам легендата с прозаични факти. Слязох от колата си и се отправих към сградата на Норт Стейт Паркуей, която служеше за резиденция на кардинала на Чикаго.
За два часа Родригес бе успял да ми издейства покана за аудиенция — в което нямаше нищо чудно предвид отчаяната нужда на Църквата да потули един потенциален скандал, клокочещ между белосаните й стени. Тъкмо посегнах да потропам на входната врата с тежкото бронзово чукче, когато телефонът ми иззвъня. Върнах се на тротоара. Беше отново Родригес.
— Влезе ли?
— На прага съм.
— Току-що проведохме няколко полеви теста в „Име Господне“.
— Брей, много бързо!
— Нашите хора влязоха вътре, преоблечени като чистачи. Първоначалните проби дават позитивен резултат за иприт. Оня мизерник го е сипал в светената вода.
Не че бях толкова изненадан, но по гърба ми полазиха тръпки.
— От епархията знаят ли? — попитах аз.
— Още не. Лосън нареди да запечатат купелите и смята да направи още няколко теста, така че ти си трай.
— Няма проблем.
— Наистина ли смяташ, че нашият човек като дете е бил жертва на насилие?
Погледнах нагоре към резиденцията на кардинала; можех да се закълна, че една от завесите помръдна, и за миг се пренесох при ирландците в Саут Сайд.
— Мисля, че това си струва да се обсъди.
— Във всеки случай няма да ни навреди.
— Ами медиите? — казах аз.
— Какво медиите? Те нищо не подозират нито за писмото, нито за „Име Господне“.
— А Алварес?
— Алварес ще бъде нашият рупор. Чрез нея ще пуснем историята, когато си пожелаем. А пък тя ще получи своето ексклузивно интервю.