Том 5 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #5
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: „Захарий Стоянов“
- ISBN: 9549559564
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Том 5 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Но Негово Величество говори
и може би…
БАСТАРДЪТ
Кого остави с него?
ХЮБЪРТ
Не знаете ли? Лордовете пак
се върнаха към своя господар.
Доведоха със себе си принц Хенри
и кралят им прости великодушно
по негово застъпничество. Тъй че
сега са всички те около него.
БАСТАРДЪТ
Възпри гнева си, всемогъщи Боже!
Недей изпитва крехките ни сили
над техните възможности! Знай, Хюбърт,
че половината от мойте хора
издавиха се в прилива таз нощ,
когато преминавахме с войската
разливите на Линкън40. Аз самият
дължа спасението си на своя
отличен кон. Но да вървим при краля!
Боя се, че не ще го сваря жив!
Излизат.
Седма сцена
В овощната градина на Суинстедското абатство.
Влизат Принц Хенри, Солзбъри и Бигот.
ПРИНЦ ХЕНРИ
Ах, късно е! Кръвта му се разлага
със всеки миг, а бистрият му мозък,
във който според някои живее
човешката душа, предсказва ясно
с несвързания ход на свойте мисли
завършека на тленното във него!
Влиза Пембрук.
ПЕМБРУК
Нещастният ви татко, драги принце,
говори още и дори изказа
надеждата, че тука, на открито,
могла би болката му да утихне.
ПРИНЦ ХЕНРИ
По-бързо пренесете го под тези
овошки свежи! Буйствува ли още?
ПЕМБРУК
Не толкова. Дори си пее нещо.
Излиза.
ПРИНЦ ХЕНРИ
О, странности на болестта! Към края
като че ли страданията почват
по-слабо да се чувствуват: Смъртта,
превзела външните ни бастиони,
откъсва ги от нашия контрол,
за да нападне разума и хвърли
в атака срещу него легиони
видения, които в тази бясна
обсада на последната ни крепост
се блъскат и избиват помежду си.
Не е ли чудно туй: смъртта да пее!
О, аз съм пилето на този болен,
умиращ лебед, който, сам напяващ
печалния си погребален химн,
със цевите на тленния си орган
изпраща своите душа и тяло
към вечния покой!
СОЛЗБЪРИ
Достойни принце,
бъдете мъж, защото вий роден сте
да придадете форма и порядък
на хаоса, оставен от баща ви!
Крал Джон бива внесен на носилка.
КРАЛ ДЖОН
Тук има за душата ми простор
да излети по-лесно. Там не щеше
да мине през прозорци и врати.
Такъв ужасен летен зной гори ме,
че всичко в мен разпада се на прах!
Като че ли изписан съм с перо
на пергамент и, до свещта забравен,
се гърча и смалявам!
ПРИНЦ ХЕНРИ
Как сте, сър?
КРАЛ ДЖОН
Отровен — как! Отровен, изоставен,
захвърлен нейде! Ни един от вас
не ще на зимата да заповяда
в корема ми да мушне ледни пръсти;
да каже на реките в мойто кралство
да плиснат хлад през жарката ми плът;
да повели на северния вятър
слепените ми устни да целуне
със хладен дъх! Аз искам толкоз малко:
студ само! А пък вий, неблагодарни,
отказвате ми таз нищожна милост!
ПРИНЦ ХЕНРИ
О, ако имаха целебна мощ
сълзите ми!
КРАЛ ДЖОН
Солени са и парят!
Във мен е ад, а подлата отрова
е дяволът, поставен да измъчва
навеки прокълнатата ми кръв!
Влиза Бастардът.
40
„… разливите на Линкън…“ — става дума за заливаните при прилив низини в устието на река Уелънд между графствата Линкъншир и Норфък.