![Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/7/kolekcionert-na-tatuirovki-bg-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-325-6
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:
— От бъдещи места за убийства под земята?
• Бензалкониев хлорид
— Амонячно съединение, използвано за дезинфекция
• Каучуково лепило
— Използва се за превръзки, в строителството и за много други цели
• Инуудски мрамор
— Прах и фини зърна
• Експлозив „Тоувекс“
— Вероятно от място, където е извършено взривяване
Райм се обърна към Амелия Сакс, която гледаше през прозореца сипещия се мокър сняг. Очевидно все още бе разстроена от новината, която бе научила миналия ден — че Пам смята да обиколи света с новия си приятел и да живее с него, когато се върнат.
Сет бил добро момче, небрежно му бе подхвърлила Амелия снощи, докато лежаха в огромното му легло на загасена лампа, заслушани в бушуващия навън вятър.
— Но е подходящ за гадже. А не да се забият в някой мизерен хостел в Мароко или Гоа. Може да се окаже мъжът на мечтите й, но може да не е. Кой знае?
— Мисля, че ще се откажат.
— Няма. Тя е голям инат.
— Като теб. Спомняш ли си, че на майка ти не й харесваше, че излизаш с мъж в инвалидна количка?
— Дори да беше бегач на дълги разстояния, пак нямаше да те хареса. Никой не може да задоволи изискванията на майка ми. Сега обаче те харесва.
— Точно това исках да кажа.
— Харесвам Сет. Но след година ще го харесвам повече.
Райм се усмихна.
— Някакви идеи? — попита тя.
— Не.
Линкълн бе женен навремето, но скоро след злополуката се разведе (по негово желание, а не на жена му) — бракът им така или иначе буксуваше. Знаеше, че е бил влюбен, но връзката им отслабна по причини, които той не можеше да посочи, определи и анализира. Колкото до това, което имаха със Сакс — то работеше, защото работеше. Само толкова можеше да каже. Линкълн Райм не беше в позиция да дава съвети за интимните отношения на други хора.
Но пък кой, в крайна сметка, е? Любовта е явление, по което няма вещи лица.
— И аз не реагирах по най-подходящия начин — призна Сакс. — Държах се покровителствено. Прекалено майчински. Скарахме се. Трябваше да съм обективна, разумна. Но не, аз си изпуснах нервите.
Тази сутрин Райм виждаше, че Сакс все още е силно загрижена. Тъкмо се канеше да й каже нещо успокоително, но за негово облекчение професионалното го спаси от емоционалното.
— Открих нещо — извика Пуласки от другия край на лабораторията, като се взираше в монитора. — Мисля… — Замълча, после процеди: — Проклет Интернет. Точно когато излезе някакъв резултат!
Райм видя, че образът на екрана е застинал.
— Аха, момент, пак тръгна.
Пуласки затрака по клавиатурата. На големия екран се появиха карти, схеми и списъци с вещества и материали.
— Станал си като истински учен, новобранец — похвали го Райм, като гледаше текста.
— Какво намери, Рон? — попита Мел Купър.
— Добра новина. Може би.
18.
Дългоочакваната семейна екскурзия на Хариет Стантън до Ню Йорк не протичаше според планираното.
Всичко бе излязло от релси заради една случка, която промени живота й завинаги.
Сега Хариет стоеше пред огледалото в хотелската стая, където бе прекарала безсънна нощ, и гледаше костюма си. Тъмен. Не черен, а тъмносин.
Беше на крачка да избере първия цвят. Но това носеше лош късмет.
Тя махна няколко мъхчета от вълнения плат, изтръска няколко прашинки — хотелът не беше толкова хубав, колкото го рекламираха онлайн (но цените бяха разумни, а спестовността бе важна за семейство Стантън, идващо от градче, където стандартите за хотелско настаняване се поставяха от един филиал на „Холидей ин“).
На петдесет и три, с тесни рамене и тяло с формата на круша (но стройна круша), Хариет имаше сурово лице, зачервено и загрубяло от работа в градината, от наглеждане на децата след училище в задния двор, от пикници и барбекюта. Въпреки това тя бе най-малко суетната жена на света и единствените неравности, които я притесняваха, не бяха бръчките по лицето й, а гънките на полата — неравности, които не бяха по силите й да изглади.
Предвид на мястото, където отиваше — онова мрачно място — спокойно можеше да не обръща внимание на това несъвършенство. Но би противоречало на стила й. За Хариет имаше два вида подход към нещата: правилния и неправилния, мързеливия, заблудения начин. Тя разкопча ципа на полата и я дръпна надолу — дрехата се смъкна лесно върху бежовия комбинезон.