Колекционерът на татуировки [bg]

— Кой беше?

Нямаше време за приказки. Сакс отвори вратата и надникна зад нея. Нямаше опасност, нямаше мишена. Извика назад към жената и медика:

— Качете се във фоайето. Веднага! Чакайте там! Извикайте полиция.

— Кой? — извика жената.

— Хайде!

Сакс се обърна и внимателно мина през вратата, откъдето бе избягал престъпникът. Ослуша се. Чу тихо потракване отдолу. Логично — той нямаше да бяга към горните етажи. Извършител 5–11 беше Убиецът от подземията.

Сакс не беше дошла подготвена за тактическа операция, затова нямаше радиостанция, но извади айфона си и набра 911. Така беше по-лесно, отколкото да минава през централата. Докладва код 10–13, тоест полицай, имащ нужда от подкрепления. Предполагаше, че заложничката и болничният работник също ще подадат сигнал, но можеха да се скрият и да не направят нищо, за да не се замесват в неприятности.

Още един етаж надолу по стълбите. Решително, но бавно. Не знаеше дали престъпникът не е изтропал само с вратата на долното ниво, за да подлъже, а после не се е върнал да я причака с пистолета, който все пак може би носеше в джоба си.

Тя изобщо не беше очаквала, че това посещение ще я срещне очи в очи с извършителя. Райм изказа предположението, че може да избере за мишена някоя болница. Според профила, направен от Тери Добинс, като организиран престъпник убиецът планираше атаките предварително. Това означаваше, че някои от частиците от мястото на убийството на Клоуи Мур може да са от местата на следващи планирани нападения.

Това, което Рон Пуласки откри четирийсет минути по-рано, бе, че частиците от инуудски мрамор, събрани от Сакс, са характерни само за тази част на Манхатън и че разрешително за взривни дейности е било издадено на фирмата, строяща в момента новото крило на Медицински център „Горен Манхатън“. Други улики — индустриалният почистващ препарат и лепилото, което може да се използва за превръзки — също подсказваха, че убиецът е посетил болница, докато е планирал нападението над жертва номер две.

Сакс не очакваше да попадне на него.

Тя си пое дълбоко въздух, спря до аварийната врата, отвори я и зае поза за стрелба. Завъртя се на всички посоки. На този етаж се намираше моргата. До две покрити с чаршафи носилки стояха четирима служители с престилки, разговаряха и пиеха кафе.

Обърнаха се, видяха пистолета, после — Сакс, и се ококориха от страх.

Тя показа значката си.

— Бял мъж с яке. Около метър и осемдесет, с плетена шапка или маска. Слабо телосложение. Минавал ли е?

— Не.

— От колко време сте тук?

— Десет-петнайсет минути…

— Влезте вътре и заключете вратата.

Един от санитарите понечи да избута едната количка към вратата, но Сакс го спря:

— Само живите.

Отново на мрачното стълбище. Още стъпала надолу. Стигна до най-долното подземно ниво. Сигурно бе слязъл тук.