Колекционерът на татуировки [bg]

По радиото не споменаха и за думата „втория“.

О, това беше трън в петата на ченгетата, разбира се.

Какво послание, по дяволите, им изпращаше убиецът?

Заповедите на Модификацията обаче повеляваха да направи така, че полицията да не успее да разкодира посланието му от първите няколко жертви.

Били изключи радиото.

Прозя се. Наближаваше време за сън. Провери имейла си, изпрати няколко текстови съобщения, получи няколко, после две избръмчавания от часовниците му подсказаха, че е време за почивка.

Мина през банята, където изми умивалника и четката за зъби с белина — отново за заличаване на ДНК — после се върна при леглото и се изтегна. Измъкна своята Библия изпод възглавницата и я притисна до гърдите си.

Преди няколко години Били имаше криза на вярата. Сериозна криза. Той вярваше в Исус и неговата сила. Но освен това вярваше, че призванието му е да използва таланта си на татуировчик.

Проблемът беше следният: в книгата „Левит“ пишеше: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ“.

След като прочете това, Били седмици наред се терзаеше. Отчаяно търсеше изход от това противоречие.

Един от аргументите му бе, че Библията е пълна с такива разминавания. Във „Второзаконие“ например пишеше: „Да не обличаш дреха, направена от вълна и лен, смесени заедно“. Но Бог със сигурност имаше по-важни занимания, отколкото да праща в ада хора, носещи дрехи от различни платове.

Били си бе задавал въпроса, дали Той е имал намерение да даде на бъдните поколения право да тълкуват Библията, да я хармонизират със съвременното общество. Това обаче изглеждаше съмнително; звучеше малко като едно решение на Върховния съд, според което Конституцията била жива система и трябвало да се променя, за да отговаря на изискванията на времето.

Това беше опасно мислене.

В крайна сметка Били намери решение на това привидно противоречие. В Библията се казва също: „Не убивай“. Обаче Светото писание е пълно с крещящи примери за убийства, включително сериозни кръвопролития, причинени от самия Всевишен. Значи беше оправдано да убиваш в определени ситуации. Например, за да величаеш Божията слава, да унищожаваш неверници и опасности, да затвърждаваш ценностите и справедливостта. Десетки причини.

Така и в „Левит“ Бог очевидно имаше предвид, че татуирането е приемливо в някои случаи, точно както отнемането на живот.