По следите на злото [bg]

Лушън сложи раницата си на пода между краката си. Когато вратите се затвориха и влакчето потегли, той оправи фалшивите очила на носа си, облегна се назад и огледа пътниците. Обичаше да наблюдава хората. Можеше да научи много за тях само като изучава маниерите, израженията на лицата и движенията им. Колкото повече гледаше, толкова повече научаваше.

Детето се завъртя неспокойно на коленете на майка си, която седеше от дясната страна на Лушън. Той хвърли на момченцето бегъл поглед и после огледа майката. Тя беше млада, най-много на двайсет и пет години, и с особено лице, което не всеки би намерил за привлекателно. Самият Лушън не можеше да прецени дали е хубава, или не. Очите й бяха твърде раздалечени едно от друго, но зеленият им цвят беше поразителен.

Хлапето отново се завъртя и майката сложи ръка на рамото му, за да го успокои. Лакът на повечето й пръсти се беше олющил и се виждаше, че ноктите й са изгризани. Дланите й бяха твърде бледи и нашарени с ивици и това веднага уведоми Лушън, че в хранителния й режим липсва желязо и тя е на ръба на анемията. Очите й бяха леко подути, не поради заболяване, а от липса на сън и слънчева светлина, вероятно защото, като самотна майка — на пръста й нямаше венчален пръстен — жената трябваше да работи на две места, за да свърже двата края, и повечето пари, които изкарваше, отиваха за детето. Лушън разбра това, защото тя беше с най-евтините обувки тип пантофки, които беше виждал и които всеки момент щяха да се разпаднат, но хлапето имаше чисто нови маратонки "Найки".

Той отмести вниманието си от майката и детето и го насочи към възрастния мъж, който се беше качил на влака заедно с него. Той вероятно беше на седемдесет и няколко години, със спокойно лице, което сякаш се държеше на лабиринт от кръстосани капиляри. Бръчките на челото и около очите му бяха дълбоки, несъмнено влошени от прекомерно излагане на слънце. Ръцете му имаха още по-изпъкнали бръчки и бяха осеяни със старчески петна. Пръстите му бяха като кебапчета. Кокалчетата, най-отдалечени от дланите, бяха възлести, а ноктите му — чупливи. Не беше необходимо Лушън да разговаря с него, за да разбере, че е прекарал по-голямата част от живота си работейки навън като общ работник и вероятно затова е развил псориатичен и остеоартрит на ръката. Двете заболявания сигурно му причиняваха значителна болка и ограничаваха движенията на ръката му.