![Дълбина в небето [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/7/dlbina-v-nebeto-bg-download.jpg)
Дълбина в небето [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Дълбина в небето [bg]». Краткое содержание книги:
Очакванията за богатство и морзовите сигнали от планетата Арахна, която съществува в орбитата на звездата, събуждат интереса и на още една раса — Новородените. Дългото пътуване ги отвежда до диамантените астероиди почти едновременно, преди Избухването на звездата.
С помощта на психоактивен вирус Новородените покоряват Чуенг Хо, но в битката са унищожени свръхсветлинните двигатели и половината човешки потенциал. Оцелелите са принудени да добиват ресурси от диамантените астероиди и да чакат Паяците да достигнат ерата на комуникациите през следващия светъл период.
Залогът за принудителното изгнание е висок — могъща империя и уникални технологии.
Обаче в колонията живее един Чуенг Хо, чиято истинска самоличност не е известна никому. Той може да промени хода на събитията.
Сега сиянието от лявата им страна стана особено ярко. Снегът се раздвижи, слегна се и над него се заиздига нещо като мъгла. Шерканер дръпна силно кабела на Юнърбай и поведе групата към гъстото гориво. Колкото и да бе блестяща идеята за екзотермите, тяхното използване все още не се отличаваше много от обикновеното палене на огън. Сняг имаше навсякъде, а необходимото им гориво стоеше скрито дълбоко под него. За да стане възможно неговото откриване и използване, трябваше да бъдат впрегнати в работа трилиони прости бактерии. Известно време дори Службата за физически изследвания се блазнеше от идеята за отглеждане на такива бактерии. Също като колониите водорасли по Южното крайбрежие, и тези невидими същества в известен смисъл живееха задружно. Те се развиваха и размножаваха също толкова бързо, колкото и подводната растителност в топлите морета. Мнозина обаче се питаха дали този експеримент няма да превърне света в огнено кълбо. Оказа се обаче, че ускореният метаболизъм е истинско самоубийство за бактериите. Ъндърхил и неговата група имаха на разположение най-много петнайсет часа, преди техните екзотерми да се самоунищожат.
Скоро групата излезе от езерото и стъпи на брега, където по време на Чезнещото слънце се намираше игрището за крикет на командира на вражеската база. Следователно тук имаше изобилие от гориво. В единия край на поляната бактериите едва не се задавиха от лакомия — бяха попаднали на останки от дърво. Купчината излъчваше все повече топлина, докато накрая изпод снега не засия ярка смарагдова светлина. Тя освети за миг цялото игрище и сградите отвъд него. После постепенно отслабна и на мястото й остана да тлее само червеникаво сияние.
По приблизителни изчисления бяха се отдалечили на около стотина метра от подводницата. Оставаше им да изминат още четири километра, стига през времето на Мрака по пътя им да не са се появили някакви непредвидени препятствия. Оттук нататък на групата предстоеше предимно досадна рутинна работа: изминаваха по десетина метра и спираха, за да пръснат екзотермите. Докато Нишнимор и Хевън почиваха, Юнърбай и Ъндърхил наблюдаваха дали бактериите не са открили някое богато находище на гориво. Появеше ли се такова място, щяха да разплискат цялата органична каша наоколо. Понякога не намираха почти никакви залежи (когато минаваха през шосе с бетонно покритие например). Тогава не им оставаше нищо друго, освен да разринат замръзналия въздух. Това също бе жизненоважно — все пак трябваше да дишат нещо. Но без гориво за екзотермите студът бързо проникваше в костюмите им: предаваше се по веригата, с която бяха свързани или пропълзяваше от стъпалата нагоре по цялото им тяло. Напредването зависеше от това дали Шерканер бързо ще открие нов източник на гориво.
Всъщност той не се затрудни особено от тази задача — беше се ориентирал, докато траеше светлината от ствола на дървото и сега трябваше само да си припомни местата, където имаше растителни останки. Чувстваше се добре и почти не усещаше вкочаняващия студ. Болката по върховете на краката и ръцете му обаче остана и той чувстваше как ставите му смъдят. Към това се прибави налягането, студът, жуленето на костюма. Болката също бе интересна тема за изследване, върху която си заслужаваше да помисли — толкова полезна, така омразна. Дори такива като Хрункнер Юнърбай не успяваха изцяло да я игнорират; той чуваше по кабела пресекливото затруднено дишане на сержанта.
Спиране, зареждане на резервоарите, вдишване, и пак на път. После отново и отново. Състоянието на измръзналите крайници на Джил Хевън се влошаваше. Спряха и се опитаха да направят костюма му по-удобен. Юнърбай си размени мястото с него, за да помага на Нишнимор при разливането на екзотермите.
— Няма нищо, това са само средните ръце — каза Джил. Но затрудненото му дишане беше много по-тежко от пъхтенето на Юнърбай.
Въпреки това операцията вървеше по-добре дори от най-смелите очаквания на Шерк. Макар и уморени, те продължаваха да напредват през мрака, а движенията им вече станаха напълно механични. Оставаше само болката… И удивлението. Шерканер непрекъснато се оглеждаше през тесните цепки на шлема си. Иззад вихрушката от кристали замръзнал въздух и мъглата, образувана от екзотермите, прозираха заоблените очертания на хълмове. Всъщност наоколо не цареше непрогледен мрак, както можеше да се предполага. Понякога, извърнеше ли глава надясно, с крайчеца на окото забелязваше червеникав диск, разположен ниско над западния хоризонт. Не беше трудно да се досети, че вижда слънцето във фазата на най-дълбок мрак.