Лятото на ангелите [bg]

— Да, но не знаем дали в действителност е така. Ако възприемаме убиеца като жена, това може да ни затвори очите за други варианти. Не намеквам, че децата лъжат или че грешат, но само защото някой маскиран изглежда достатъчно женствен…

— …не означава, че непременно е жена — довършва Миньоне. — Може да е тактика за отклоняване на вниманието.

— Именно.

Напълно разумно е и всъщност е по-добра практика да не блокираш възможностите за разследване, но инстинктът ми подсказва, че търсим жена. Мъж би могъл да се облича като такава, но ще се изразява различно. Убийцата казва на децата, че сега вече са в безопасност; мъж би заявил, че ги спасява или им предоставя закрила. Мъжете са по-склонни да описват случващото се чрез действия, жените — чрез състояния.

И съдейки по начина, по който Симпкинс ни гледа, тя вече е стигнала до същото заключение, просто ни прекарва през ситото. Пример за това защо винаги научавам куп неща от Симпкинс, но никак не харесвам да работя с нея.

— Холмс е в болницата заедно с момчето — заявява Миньоне. — Не е била в стаята по време на прегледа, но когато докторът трябвало да прегледа слабините му, той получил паническа атака. Наложило се да му дадат успокоителни.

— Довършили ли са прегледа? — пита Едисън с гримаса.

Миньоне обаче клати глава:

— Нямало следи от външни травми, а и искали да спечелят доверието му. Завели го на скенер, за да оценят наличието на вътрешни травми и да са сигурни, че могат да изчакат, но иначе предпочитат да е буден и да им даде разрешение.

Едисън отпуска рамене.

— Нещо против да вляза в стаята на Мейсън? — питам. — Няма да пипам нищо, обещавам.

Вместо отговор Симпкинс ми подава чифт ръкавици.

Добре, значи може би ще мога да пипна нещо.

Едисън се влачи подире ми заедно с Миньоне.

Стаята на момчето е като излязла от списание. Тъй като сме официално тук, детективът играе ролята на наш надзорник по местопрестъплението, за да може, ако възникне проблем впоследствие, да се закълне, че няма подставени улики, не са взети или сменени вещи. Стените са боядисани на половинки — горната част е здрачна синева, долната — по-наситено, нощно синьо, разделени с бяла хартиена граница, покрита с цветни фигурки, които представят разнообразни професии. Виждам каубои, астронавти и доктори, различни видове военни. Леглото е пластмасово и ниско, с формата на анимационна ракета и като изключим вдлъбнатините, където е лежал малкият, и единия отметнат при ставането му ъгъл, сините чаршафи и одеяло са оправени идеално. Всичко в стаята е съвършено — като на снимка, по-скоро показно, отколкото функционално.

Нищо тук всъщност не подсказа „момче“.

Едисън отваря чекмеджетата на скрина, с лекота преравя с ръкавиците си пластовете съвършено сгънати и подредени по цветове дрешки. И дрешникът е съвършен като стаята, прозрачните кутии за съхранение на горната лавица елиминират възможността Мейсън да ги използва, за да крие нещо.