Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
— Честно да си кажа, малко се притеснявам — сподели съседката на Мери. — Никога досега не съм летяла.
Мери я потупа по ръката и се усмихна.
— Няма защо да се тревожите. Вероятността да се случи нещо е едно на милион.
Книга втора
13
При кацането на самолета на летище Дълис във Вашингтон Мери и децата бяха посрещнати от един млад мъж от Държавния департамент.
— Добре дошли във Вашингтон, госпожо Ашли. Казвам се Джон Бърнс. Господин Роджърс ме помоли да ви посрещна и да се погрижа да стигнете до хотела благополучно. Запазил съм ви стая в „Ривърдейл Тауърс“. Надявам се, че там ще се чувствате добре.
— Благодаря.
Мери го запозна с Тим и Бет.
— Бихте ли ми дали талоните си за багажа, госпожо Ашли? Аз ще се погрижа за всичко.
Двадесет минути по-късно вече седяха в автомобила и шофьорът ги караше към центъра на Вашингтон.
Тим зяпаше през прозореца и се прехласваше.
— Виж! — извика той. — Мемориалът на Линкълн!
— Паметникът на Вашингтон! — възкликна Бет, която гледаше през другия прозорец.
Мери смутено погледна към Джон Бърнс.
— Опасявам се, че децата още нямат никакъв светски опит — извини се Мери. — Разбирате ли, те никога не са напускали… — Тя погледна през прозореца и очите й се разшириха. — Господи! — извика тя. — Вижте! Белия дом!
Лимузината напредваше по булевард „Пенсилвания“, където се намираха едни от най-вълнуващите кътчета на земята. Това е градът, който управлява целия свят, възбудено си помисли Мери. Тук е властта. И по някакъв скромен начин аз също ще бъда част от нея.
— А кога ще видя господин Роджърс? — попита Мери, когато лимузината наближи хотела.
— Той ще се свърже с вас утре сутринта.
Пит Конърс, шеф на Отдела за контраразузнаване в ЦРУ, бе останал да работи до късно и краят на работния му ден още не се виждаше. Всеки ден в три часа сутринта специален екип му предаваше информацията, събирана през цялата нощ от различни информационни източници, въз основа на която изготвяха всекидневния информационен бюлетин за президента. Докладът, който носеше кодовото наименование „Пикълс“, трябваше да е готов преди шест часа сутринта, за да бъде на бюрото му преди началото на работния му ден. Бюлетинът стигаше до Белия дом по въоръжен куриер, който влизаше в сградата винаги през западния вход. Пит Конърс проявяваше интерес най-вече към информационния поток от страните зад желязната завеса, защото в повечето от съобщенията се коментираше назначението на Мери Ашли като американски посланик в Румъния.
Съветският съюз беше обезпокоен, че планът на президента Елисън е хитър тактически ход, целящ проникване в сателитните му страни, с цел да бъдат шпионирани и привличани на американска страна.
Но аз съм обезпокоен от това повече и от комунягите, помисли си мрачно Пит Конърс. Ако планът на президента успее, цялата ни страна ще се превърне в широко отворен дом за шибаните им шпиони.
Пит Конърс бе уведомен за пристигането на Мери Ашли във Вашингтон в момента на приземяването на самолета й. Той видя нейни снимки и снимки на децата. Те ще са просто съвършени, щастливо си помисли той.
Разположен само на една пресечка от големия хотелски комплекс „Уотъргейт“, „Ривърдейл Тауърс“ беше малък хотел с уютни, приятно обзаведени апартаменти.
Пиколото качи куфарите им горе и Мери тъкмо се бе заела с разопаковането на багажа, когато телефонът иззвъня.
— Ало? — отговори Мери.
— Госпожа Ашли? — каза един мъжки глас.
— Да.
— Казвам се Бен Кон. Репортер съм от вестник „Вашингтон пост“. Бихте ли могли да ми отделите няколко минути?
— Току-що се настанихме и… — поколеба се Мери.
— Ще ви отнема само пет минути. Искам просто да ви кажа добре дошли.
— Ами аз… предполагам…
— Качвам се веднага.
Бен Кон беше нисък и набит, с мускулесто тяло и деформирано лице на първокласен боксьор. Прилича на спортен журналист, помисли си Мери.
Той се отпусна в креслото срещу Мери.
— Вие сте за първи път във Вашингтон, нали, госпожо Ашли? — попита Бен Кон.