Край Бизоновото езеро
- Автор: Май Карл
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Гея-Либрис
- ISBN: 954-9550-09-5
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Край Бизоновото езеро». Краткое содержание книги:
Салът се подчини на усилията на тримата мъже с изненадваща бързина.
Развидели се.
— Сега трябва да пристанем — реши канадецът.
— Тогава спирай, където ти е удобно — отвърна Пепе. — Оттам ще следваме пеша руслото на реката, за да скрием следите си от индианците. Мислите ли, дон Фабиан, че сме още далеч от Златната долина?
— Вие видяхте слънцето да залязва зад Мъгливите планини, които затварят долината. Трябва да сме се отдалечили най-много на няколко часа път според картата, която моят осиновител е изготвил.
С помощта на другите двама Боа роз насочи сала към брега, където тримата скочиха.
Канадецът сне лисичия калпак от главата си.
— Мили Боже, благодаря ти, спасени са единствените същества, които имам на тоя свят: моя Фабиан и моя стар спътник в битки и опасности!
— Санта Лаурета, ти си прав, старо, на Бога дължим това чудесно избавление! — отговори Пепе затрогнат. — Никога не сме били толкова натясно, както днес, и ако имам щастието да срещна пак дон Черната птица и хората му, ще им засвидетелствам признателността си!
— Хайде да се махаме! — настоя Фабиан.
— Почакай, детето ми! Трябва да вземем още няколко предохранителни мерки. Сега ще разделим този сал, който ни беше толкова полезен, на съставните му части и ще го пуснем по реката, за да не могат индианците да намерят от него и най-малката следа.
Дървесните стволове бяха разделени и тикнати в реката, която ги повлече; клоните ги последваха; пръстта падна на дъното и за кратко време от сала, създаван с години от природата, не остана и помен.
Ловците се постараха да заличат грижливо следите си и да изправят отново всеки стъпкан стрък трева.
— Тъй! — отсече Пепе. — Сега сме окончателно готови и можем да вървим. Но много бих искал да видя физиономиите на червенокожите, когато забележат, че островът е изчезнал, а Падащата светкавица е офейкал зад всички планини!…
5. Лагерът
Експедицията на дон Естебан де Аречиса беше построила лагера си недалеч от Рио Хила, след като през десетдневния си поход бе изгубила в битки с индианците двайсет мъже. Но въпреки отслабналата й мощ силите на белите авантюристи и винаги готовите да отбраняват своята територия индианци бяха горе-долу равни.
Но въодушевлението на шейсетимата мъже вече не беше толкова голямо, както в деня, когато потеглиха от Тубак, изпълнени с надежди за победа.
Дон Естебан, който сякаш с непонятен инстинкт предвиждаше всичко, не беше изпускал необходимите превантивни мерки. Досега в подобни експедиции всеки бе действал на собствена глава и в отбраната бе разчитал единствено на себе си, на своите оръжия и коня си. Испанецът, напротив, бе обучил и принудил на подчинение тези своеволни мъже.
Фургоните, които беше закупил, служеха както за транспорт, така и за отбрана. Дон Естебан беше възприел тази тактика от Съединените щати, чиито жители са предопределени, изглежда, да населят Запада на североамериканския континент и да го направят подвластен на цивилизацията. И ето как под неговото умело и енергично ръководство експедицията проникна по-навътре в територията на апачите от коя и да е друга преди това.
Определяйки днес с Кучильо лагерното място, дон Естебан бе изразил надеждата, че Златната долина не е далеч.
— Ако не се заблуждавам, ние действително сме близо. Може би ще ми разрешите да поогледам местността, докато вие надзиравате построяването на бивака?
— Вървете! Но не се губете и се пазете да не паднете в ръцете на индианците.
По лицето на Кучильо плъзна особена усмивка.
— Не се страхувайте за мен, дон Естебан. Вярно, че срещу някой бял сегиз-тогиз проявявам непохватност, ала когато си имам работа с червените дяволи, нито един удар, нито един изстрел не отива нахалост.
— Както там в хасиендата, а?
— Да, но оня Тибурсио сам поправи пропуска ми, така че можете да бъдете доволен. В тази местност много е лесно да се изгубя. Не бихте ли се погрижили за един пътеуказател?
— Какъв?
— Наредете да запалят огньовете така, че пушекът им ясно да се вижда.
— Това може да привлече диваците.
— Днес със сигурност не. Тоя Педро Диас наистина си го бива. С няколко добре пресметнати обхода така преметна червенокожите, че въобще няма да им хрумне да ни търсят тук.
— Тогава ще изпълня желанието ви, което всъщност е голяма непредпазливост от моя страна.
Кучильо се метна на белия си кон със сивкави петна и препусна.
— Да, драги ми дон Естебан, или дон Антонио де Медиана, голяма непредпазливост е да запалиш такъв огън — ухили се той злорадо на себе си. — Но аз желая тъкмо това, от което вие се страхувате! Диваците трябва да видят лагера и да го нападнат!