Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Но Тримбъл не си беше у дома и икономът, който им отвори вратата, ги осведоми, че сър Джон все още не се бил върнал от пътуването си. Керн трябваше да се задоволи с оставянето на бележка, че щеше да се върне тук следващия петък сутринта.
— Видяхте ли? Казах ви, че няма да го намерим тук — каза Изабел с победоносен вид, когато двамата тръгнаха обратно по стълбите към файтона. — И вие няма да дойдете тук без мен. Този път аз ще водя разпита. Лорд Реймънд може би щеше да каже повече, ако не се бяхте намесили.
Керн спря до файтона.
— Забравете за него. Той не е виновникът.
— О, така ли? Имал е достатъчно добра причина да го направи. И ако възнамерявате да подходите също толкова безгрижно и към Тримбъл, по-добре ме оставете сама да задавам въпросите.
— Друг път — изтърси Керн. Той не се изпускаше пред жените, но Изабел Дарлинг го караше да стига до крайности. — Възнамерявам да ви държа изкъсо, за да не си докарате неприятности заради липсата ви на възпитание.
— Липсата ми на възпитание, така ли? Линууд е вашият баща.
Керн отказа да захапе въдицата и стисна зъби.
— Липсата ви на възпитание — повтори той. — Ако някой ви види да посещавате джентълмен без придружител… — Той за малко щеше да каже „Това ще съсипе репутацията ви“, но се спря навреме и вместо това каза: — Ще посрамите лейди Хелън и баща й.
Изабел го погледна с достойнство.
— Много добре ми е известно как трябва да се държа. Имах гувернантка, която ме научи как да правя реверанси и да хленча като най-изисканите дами. О!
Тревогата в гласа й го стресна и той проследи погледа й към отсрещната страна на улицата, където няколко хлапета се бяха събрали в кръг и наблюдаваха нещо малко, което се беше свило в средата на кръга. Виковете им изразяваха зловеща бруталност.
За удивление на Керн Изабел сграбчи камшика от поставката му до седалката на файтона и тръгна бързо към децата.
— Господи — измърмори графът и я последва. В какво ли щеше да се забърка тя сега?
Едно плясване с камшика беше достатъчно да разпръсне хлапетата във всички посоки и те се изпокриха из съседните улички. Когато Керн стигна до нея, тя беше клекнала да вдигне кафяво-сивото животинче, което трепереше сгушено на земята.
— О, Керн, това е кученце. Не е ли прекрасно?
— Мъжко е — заяви графът, след като огледа животното набързо, за да се увери, че не е наранено. — И е мръсно. По-добре го пуснете.
— Не. — Изабел се намръщи. — Онези момчета могат да се върнат отново.
Той не можеше да не се съгласи с това заключение.
— И какво смятате да правите с него тогава?
— Ще го взема у дома и ще се грижа за него.
— Позволете ми да ви напомня, че домът на Хатауей не е ваш дом. Нямате право да водите някакъв помияр в къщата на маркиза.
Лицето й пребледня, но тя не пусна кученцето. Притисна го към гърдите си и започна да гали мръсното сиво петно на челото му, докато животинчето не се успокои.
— Имам си друг дом, в който мога да го отведа по-късно. Дотогава не смятам да го изоставям.
Изабел се обърна и тръгна към файтона. Керн я последва, като се ядосваше, че тя все успяваше да го накара да се почувства като мръсник. Кой беше той, че да пречи на добротата? Толкова много ли презираше Изабел, та не можеше да приеме, че и тя може да бъде почтена и добра?
Графът й помогна да се качи във файтона и тя продължи да държи здраво кученцето, въпреки че по копринената й рокля вече беше полепнала мръсотия. Докато галеше животинчето, изражението й се смекчи и тя се усмихна. Ветрецът си играеше с къдриците й, а слънцето беше зачервило бузите й. Приличаше на дама, заела се да поправи жестоките неправди на живота. Керн се улови, че мечтае тя да му отдели поне половината от вниманието, с което засипваше кученцето.
Той дръпна юздите. Колко смешно беше да изпитва ревност от една кожена топка. Би трябвало да се концентрира върху откриването на мъжете, които тя подозираше в убийство. На кого другиго бе отделяла специално внимание Изабел през изминалите седмици?
Първият беше Чарлз Мобри, но тя не беше търсила приятелството му, просто го беше използвала, за да се запознае със сър Джон Тримбъл. Оттогава я бяха ухажвали няколко млади господа, но Керн не се сещаше за нито един, който би посещавал една застаряваща проститутка, след като можеше да отиде при много по-млади от нея.
И защо изобщо се опитваше да разреши тази загадка? Докато Изабел не отправяше обвинения към членовете на семейството му, нейните планове не бяха негов проблем. Той трябваше да я остави сама с обвиненията си, да й даде достатъчно свобода на действие и рано или късно тя сама щеше се провали. Рано или късно щеше да се изправи срещу убиеца — и тогава той щеше да се погрижи за нея.