Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Намериха пастора да пише нещо в малкия си, уютен кабинет. Пред него лежеше отворена една малка библия в кожена подвързия. Бастунът му беше подпрян на бюрото.
Когато забеляза гостите си, преподобният лорд Реймънд Джефрис зяпна от изненада. Драскането на перото му спря внезапно. Къдравата му кафява коса и изненаданото изражение му придаваха почти момчешки вид.
Той бутна назад кожения си стол и стана, като се хвана за ръба на бюрото. Устните му се разтегнаха в любезна усмивка, сякаш си бе сложил маска.
— Джъстин, Госпожице… Дарси. Не ви очаквах.
— Надявам се, че не те безпокоим — каза Керн.
— Разбира се, че не. Правех записки за неделната литургия. — Лорд Реймънд посочи към два стола — Седнете, моля. На какво дължа това посещение?
Изабел се настани и усети втренчения му поглед върху себе си. Тя не можеше да си позволи да се чувства застрашена от него и затова си го представи как се прави на паднал ангел, облечен в дамска нощна риза и чорапи с жартиери.
— Лейди Хелън ме помоли да дойда тук — каза любезно тя. — Изглежда, че сте отказали няколко нейни покани за вечеря. Тя е загрижена за вас.
Лорд Реймънд седна отново на стола си.
— Църковните дела не ми оставят много време напоследък — каза сухо той. — Предайте съжаленията ми на племенницата ми и я уверете, че отново ще дойде време, когато ще мога да посещавам дома й.
— Разбирам. — Изабел разбра смисъла на думите му и от това я заболя. Той нямаше да прекрачи прага на дома на брат си, докато тя живееше там. Двуличен мръсник. — Хелън ме помоли също така да обсъдя с вас подробностите по сватбената церемония, но тъй като очевидно сте много зает, можем да оставим това за друг път. Засега бих искала да ви задам няколко въпроса във връзка с майка ми.
Усмивката се изпари от лицето на свещеника и бе заменена от неодобрително изражение. Той се наведе напред в стола си.
— Въпроси? Аз прекратих неуместната си връзка с тази жена преди много години. Нямам какво повече да кажа.
— Напротив — каза Керн, който се беше облегнал на един шкаф за книги. — Госпожица Дарлинг вярва, че майка й е била убита… отровена. Тя иска да знае дали извършителят си ти.
— Аз? Убийство? — Лорд Реймънд се отпусна обратно в стола си. — Това е лудост… немислимо!
Дяволите да го вземат Керн. Изабел бе имала намерението да подходи отдалеч и да прецени реакцията на свещеника.
— Това е истината — каза тя и хвърли гневен поглед на графа, за да го предупреди да не се намесва. — Лорд Реймънд, бих искала да знам къде сте били на десети май миналата година.
— И как очаквате от мен да си спомня какво точно съм правил преди една година? Сигурно съм бил у дома при жена си. — Той поклати глава, лицето му беше изкривено от ужас. — Аз… аз мислех, че Аврора, господ да се смили над грешната й душа, е умряла от естествена смърт.
Ама че нахалство, да смята майка й за по-голяма грешница от самия себе си. Изабел си спомни веселия смях на майка си и щедрия й характер. Този мъж обаче никога не се беше опитал да опознае добрите страни на Аврора.
— Тъжна е нощта, в която тя се разболя — подсети го Изабел — Същата нощ, в която останалите жени са забелязали някакъв мъж да посещава майка ми в късните часове. Както сте правили вие, по причини, които са известни и на двама ни.
Лицето му пребледня и придоби цвета на пергамента на бюрото му. Той хвърли бегъл поглед към Керн, след което се втренчи гневно в Изабел.
— Не съм бил аз. Освен това бих искал да ви напомня, че в замяна на приемането ви в дома на брат ми вие обещахте никога вече да не споменавате посещенията ми при майка ви.
— И ще изпълня обещанието си. Стига днес да отговорите на въпросите ми.
В продължение на няколко секунди в стаята се чуваше единствено звукът от тежкото дишане на свещеника.
— През последните петнайсет години не съм се доближавал нито до Аврора, нито до някоя друга курва. Кълна се. — Той притисна ръка върху библията. — Бог ми е свидетел, че животът ми е посветен изцяло на църквата.
— Но вие сте ходили при нея поне веднъж — каза Изабел. — Също като Линууд и останалите, които не са искали мемоарите да бъдат публикувани.
— Това не беше любовна среща — настоя свещеникът. — Аз останах при нея само пет минути. През април, а не през май.
Изабел се вгледа внимателно в него и долови възмущение и нещо повече — нещо мрачно и мъчително. Отчаяние? Страх?
— Един убиец не би се поколебал да излъже. Затова искам доказателство, че казвате истината…
— Достатъчно — прекъсна я Керн и тръгна към нея. — Лорд Реймънд ви каза всичко, което знаеше. Повече няма да го притеснявате.