Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Опитах се — започна тихо Алекс. — Наистина опитах, но ти разбираш, — не можех да понеса да остана повече в гората, да се крия и с всеки изминал момент да ми става все по-студено. Аз се ослушвах за теб, ето защо напредвах толкова бавно. Ослушвах се за теб, защото се страхувах, че ти ще обърнеш назад и аз ще се сблъскам с тебе. Но ти си много умен, нали, милорд? Много предпазлив. Ти просто седеше там и ме чакаше.
Той продължи да мълчи и само я гледаше. Тя повдигна брадичката си:
— Няма да се върна, Дъглас.
— Ще направиш точно това, което ти кажа, госпожо.
— Действията ти не са последователни. Ти не ме искаш. Не е ли това план да ме унижиш още повече? Искаш да ме придружиш обратно в Клейбърн Хол с въже около шията ми може би и да ме предадеш обратно на баща ми? Да съобщиш, че съм без никаква стойност, че не заслужавам твоето внимание? Не предполагах, че си толкова жесток.
Дъглас се намръщи. Гневът му беше справедлив със сигурност. А тя го караше да се оправдава, като го представяше за истинско чудовище. Той беше образован и благоприличен човек, с неоспорими умствени възможности и въпреки всичко тя го надвиваше. Никоя жена досега не бе успявала това, а тя го правеше доста непринудено. Той нямаше да го търпи. Щеше да я спре още сега.
— Ела тук — заповяда и той. — Връщаме се в Нортклиф Хол.
— Не!
— Как би ми попречила да те завлека обратно? Може би се готвиш отново да ме пронижеш с гребло? Е, независимо какво ти считаш за оръжие, няма да опиташ нищо повече. Не и този път. Няма да понасям повече насилието ти. Ще ми се подчиниш и ще бъдеш мирна и повече никакво непослушание. Сега ела тук.
— Няма!
Александра шибна Фани и заби пети в охранените хълбоци на кобилата. В следващия момент се чу силен гръм, който накара земята да потрепери, а дърветата покрай пътя да се разтресат. Последва ослепяваща светкавица, която разкъса дъжда и тъмнината. Гърмът удари едно кленово дърво.
Алекс подскочи, като почти щеше да падне от гърба на кобилата. Тя се завъртя, като наблюдаваше толкова изненадана и ужасена, че не можеше да повярва в това, което виждаше. Гърмът беше ударил един дебел клон в основата му. Клонът се счупи, като избълва дим и се строполи на пътя на една стъпка разстояние от предните копита на Гарт. Жребецът полудя от страх, започна да цвили и да се мята, после се понесе към гъсталака от клен.
Дъглас нямаше никакъв шанс. Той беше хвърлен и падна отстрани на пътя. Остана неподвижен.
Алекс изпищя, високо, истерично, ужасено. За миг тя се намери до него и коленичи, като се опитваше да го предпази от проливния плющящ дъжд.
Той не помръдваше. Накрая тя намери пулса му. Беше бавен и равномерен. За момент тя се отпусна назад върху глезените си, като го наблюдаваше:
— Събуди се, проклет да бъдеш, Дъглас!
Тя поклати глава, след това го зашлеви силно.
— Събуди се. Няма да позволя това! Ти не играеш честно, ама никак! Задържаш ме тук, защото си безпомощен. Не е правилно от твоя страна. Не, не мога да те оставя в това положение. Събуди се!
Той оставаше неподвижен. Очите му бяха затворени. Тогава тя видя кръвта, която се проточваше зад лявото му ухо. При падането се бе наранил в скала.
Александра не осъзнаваше в началото, че се люлееше напред-назад върху него, като нареждаше на умряло, и беше толкова изплашена, че думите се давеха в гърлото й.
— Съвземи се, Дъглас! Не лежи така. — Гласът й бе силен и трябваше да предприеме нещо. Дъглас имаше нужда от нея. Тя погледна нагоре. И двата коня бяха изчезнали, вероятно на път за Шербруковите конюшни. Бяха сами. Валеше като из ведро. Дъглас беше в безсъзнание, може би умираше.
Какво да прави?
Наведе се над него и защити лицето му от дъжда. Само ако можеше да дойде на себе си. А ако не станеше? Ако той си останеше безмълвен като умрял, докато наистина умре?
Тя не можеше, не искаше да приеме подобно нещо. Не можеше да го повдигне или пренесе. Вероятно беше в състояние да го влачи по земята, но накъде?
Положи главата му в скута си, надвеси се над него, за да го предпази, доколкото беше възможно. Беше се схванала и й беше толкова студено, че по тялото й преминаха тръпки, после остана безчувствено.
— Боже Господи, да не се каниш да ме задушиш, жено?
Тя замръзна, невярваща, че е чула глас, глас, пълен с раздразнение и досада, приглушения му глас, извиращ от гърдите му. Бавно повдигна лице и го погледна. Очите му бяха отворени.
Косите й висяха около лицето му, тежка завеса от вир-вода кичури.
— Дъглас, добре ли си?
— Разбира се. Да не ме мислиш за хърба? Главата ме боли ужасно, но иначе съм добре. — Той спря за момент. Носът му беше на някакви си два инча от нейния. — Във всеки случай предпочитам да заровя лицето си между гърдите ти.