Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Хубава рокля.
Лицето на девойката се обля в пламтяща червенина.
Белгарат се засмя, протегна ръка и я щипна по бузата.
— И хубаво момиче — добави той.
— Татко — намеси се твърдо Поулгара.
— Идвам, Поул. — Той се разсмя и продължи по килима към масата. Хубавото мелценско момиче го изпрати с поглед, отворило широко очи и притиснало бузата си с ръка.
— Не е ли отвратителен? — измърмори Се’Недра.
— Той просто си е такъв, скъпа — възрази Гарион. — Не се преструва, че е различен. Не е необходимо да го прави.
На тържеството бяха сервирани гозби, за които Гарион не можеше да измисли име. Освен това имаше специалитети, които въобще не знаеше как да изяде. Едно ястие с ориз, което наглед му се стори съвсем невинно, всъщност бе обилно поръсено с толкова лютиви подправки, че след като го опита, кралят на Рива трескаво посегна към чашата си с вода, а от очите му бликнаха сълзи.
— Белар, Мара и Недра! — изруга Дурник, останал без дъх. Чувствайки, че се задушава, той също затърси пипнешком каната с водата. Доколкото Гарион си спомняше, това беше първият път от години, когато ковачът си позволяваше такива изблици. Но пък го правеше изненадващо добре.
— Наистина леко пикантно ястие — направи коментар Сади и продължи спокойно да яде ужасната гозба.
— Как можеш да преглъщаш това? — попита изумено Гарион.
Сади се усмихна.
— Забравяш, че съм свикнал често да ми поднасят разни отрови, Белгарион. Обикновено отровните подправки правят езика непробиваемо корав и покриват гърлото с истинска броня.
Закат наблюдаваше реакциите им и очевидно му беше твърде забавно.
— Би трябвало да ви предупредя — извини се той. — Тази гозба е от областта Гандахар. По време на дъждовния сезон местните хора там се забавляват, като опитват да подпалят истински огньове в стомасите на своите ближни. Повечето от тях са ловци на слонове и се гордеят с храбростта си.
Към средата на празненството Брадор, облечен в кафяви одежди, се насочи към дългата императорска маса.
— Ако ваше величество няма нищо против — заговори той, навеждайки се така, че Гарион да може да чува думите му сред гълчавата от смях и оживени разговори — няколко души са изпълнени с огромно желание и нетърпение да се срещнат с вас.
Гарион кимна учтиво, макар че вътрешно потрепера при мисълта за предстоящото. Бе имал редица подобни преживявания и му бе известно колко продължителни и досадни са. Началникът на Бюрото на вътрешните работи го поведе през облечените с пъстри и ярки одежди празнуващи благородници, като от време на време спираше и разменяше поздрави с различни официални служители, чиито ранг беше еднакъв с неговия, след което ги представяше на Гарион. Гарион стисна зъби и се подготви да изтърпи героично час-два, изпълнени с невероятна скука. Закръгленият плешив Брадор обаче се оказа много забавна компания. Макар и на пръв поглед да въвличаше Гарион в лековати разговори, всъщност той му предоставяше пълна, сбита и точна — и често твърде многозначителна — информация за хората.
— Ще разговаряме с кралчето на Палиа — измърмори той, когато се приближиха към група мъже с високи конусовидни филцови шапки. Дрехите им бяха направени от кожа, боядисана в неприятно зелен цвят, който внушаваше мисъл за болести и лекарства. — Той е подмилкващ се блюдолизец, лъжец и страхливец. Човек не бива да му се доверява в никакъв случай.
— А, здравей, Брадор — обърна се към мелцена един от мъжете с филцовите шапки с пресилена сърдечност.
— Ваше величество — отвърна Брадор с поклон. — Имам честта да ви представя Негово кралско величество Белгарион от Рива. — Той се обърна към Гарион. — Ваше величество, това е Негово величество Уорасин, крал на Палиа.
— Ваше величество — възкликна Уорасин и се поклони непохватно. Имаше тясно лице, осеяно с белези от шарка, близко разположени очи и отпуснати устни. Гарион забеляза, че ръцете му не са особено чисти.
— Ваша величество — отвърна Гарион с едва доловима нотка на отчуждение.
— Тъкмо разправях на членовете на моя двор — по-скоро бих повярвал, че слънцето ще изгрее от север, отколкото че Върховният господар на Запада ще се появи в Мал Зет.