Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— В действителност ние не си казахме съвсем нищо.
— Зная, и тъкмо това ме тревожи. Мисля, че ще поставя стария си приятел Васка под наблюдение. Той успя да събуди любопитството ми.
През следващите два часа Гарион се запозна с още двама крале на миниатюрни кралства, два пъти повече облечени в строги одежди бюрократи, цял рояк надути благородници и техните дами. Много от тях, разбира се, искаха единствено да бъдат забелязани, че разговарят с него, така че по-късно да могат да заявят с небрежен високомерен тон: „Онзи ден си поговорих с Белгарион и той ми каза, че…“ Други изтъкваха напористо факта, че в бъдеще обезателно ще е необходимо да проведат разговор на четири очи с краля на Рива. Неколцина дори се опитаха да си уредят срещи с него в конкретен ден и час.
Най-сетне Велвет дойде да отърве Гарион от всичко това. Той тъкмо бе попаднал в плен на кралското семейство Пелдан: мъжът беше нисък и дебел дребосък с яркожълт тюрбан, а кискащата се самодоволно негова съпруга — между впрочем твърде мършава дама — беше облечена в розова рокля, която беше в смразяващ дъха контраст с оранжевата й коса. Двете кралски особи бяха придружени от трите си дечурлига, които непрекъснато хленчеха и се биеха.
— Ваше величество — каза Велвет и направи реверанс. — Съпругата ви моли за разрешение да се оттегли от тържеството.
Гарион я погледна с дълбока благодарност.
— В такъв случай веднага трябва да отида при нея — бързо каза той, след това се обърна към кралските особи. — Надявам се, че ще ме извините.
— Разбира се, Белгарион — отвърна състрадателно дребният крал. — И моля ви, предайте нашите поздрави на прекрасната си съпруга — добави неговата кралица.
Хлапетата от кралското потомство продължиха да вият с пълно гърло и да се ритат с истинско настървение.
— Изглеждаш твърде измъчен — измърмори Велвет, докато отвеждаше Гарион.
— Бих могъл да те целуна от благодарност.
— Е, това е наистина интересно хрумване.
Гарион хвърли недоволен поглед през рамо и измърмори:
— Би трябвало да удавят трите си малки чудовища и вместо тях да отглеждат цяла глутница кученца.
— По-добре прасенца — поправи го тя.
Кралят на Рива я изгледа въпросително.
— Е, поне биха могли да продават бекона — обясни русокосото момиче. — Така усилията по отглеждането не биха отишли съвсем на вятъра.
— Се’Недра наистина ли се чувства зле?
— Не, разбира се. Просто направи нужния брой завоевания, които бе запланувала за тази вечер. Това е всичко. Иска да си запази още няколко за в бъдеще. Дойде време да се оттегли по величествен начин от тържеството, изоставяйки цели пълчища разочаровани обожатели, които са копнеели да се срещнат с нея. Те естествено ще се почувстват смазани от отчаяние.
— Това е твърде странна гледна точка, струва ми се.
Русокосата девойка се засмя с обич и хвана Гарион под ръка.
— Ако си жена, гледната точка си е съвсем, ама съвсем нормална.
На следващата сутрин, скоро след закуска, Гарион и Белгарат бяха повикани на среща със Закат и Брадор в личния кабинет на императора. Помещението беше обширно и удобно, навсякъде край стените бяха поставени книги и географски карти, имаше красиво тапицирани кресла, разположени около няколко ниски масички. Денят беше топъл и прозорците бяха отворени, позволявайки на наситения с аромат на цъфнали дръвчета пролетен вятър да люлее тежките завеси.
— Добро утро, господа — поздрави ги Закат. — Надявам се, че сте спали добре.
— Да, наистина, след като успях да измъкна Се’Недра от водата — отвърна със смях Гарион. — Струва ми се, че ваната е прекалено удобна. Няма да повярвате, но вчера тя се къпа три пъти!
— През лятото в Мал Зет е много горещо и прашно — рече Закат. — Баните правят живота поносим.
— А как стига водата до тях? — попита Гарион с любопитство. — Не видях никой да носи кофи по коридорите:
— Водата идва по тръби, прокарани под пода — отговори императорът. — Занаятчията, разработил тази система, е възнаграден с благородническата титла барон.
— Надявам се, че няма да имаш нищо против, ако откраднем тази идея. Дурник вече прави скици на баните.
— Според мен всичко това е нездравословно — заяви Белгарат. — Човек трябва да се къпе навън — със студена вода. Глезотиите само правят хората по-болнави. — Вълшебникът погледна Закат. — Сигурен съм, че не си ни повикал, за да обсъдим философските аспекти на къпането, нали?
— Не и ако наистина не го желаеш, Белгарат — отвърна Закат и се надигна в креслото си. — Сега, след като имахте възможност да си отдъхнете от пътуването, мисля, че вече е време да се заловим за работа. Хората на Брадор вече му изпратиха докладите си и той е готов да ни запознае със своята оценка на положението в Каранда. Говори, Брадор.