Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Нима размислите ти не отиват прекалено далеч? — попита Закат.
Белгарат се изсмя.
— В миналото съм бил професионален разказвач на интересни истории — извини се той. — Не мога да се сдържа, когато описвам нещо забележително, и винаги добавям няколко допълнителни краски от себе си за по-голяма убедителност. Добре — може и да не е помислял за самоубийство, но може и да го е направил. Мисълта ми е, че този Менга е достигнал абсолютното дъно и нямало накъде повече да пропада. Тъкмо тогава му хрумва идеята за демоните. Призоваването на демони е почти толкова опасно, колкото заплахата, надвиснала над живота на първия пехотинец, покатерил се по стълба към бойниците на вражеското укрепление по време на атака, ала Менга не е имал какво да губи. И така, той отива в гъстите гори, намира някакъв карандски магьосник и по някакъв начин го убеждава да го обучи на своето изкуство — ако сте съгласни да използваме думата „изкуство“ за подобно нещо. Необходими са му дванадесет години, за да се запознае с всичките тайни на занаята.
— Откъде ви хрумна точно цифрата дванадесет? — попита Брадор.
Белгарат вдигна рамене.
— От смъртта на Торак изминаха около четиринадесет години. Нито един нормален човек не може да прекалява с разврата и разгулния живот повече от две години, без да си навлече някаква сериозна болест. Затова по всяка вероятност преди около дванадесет години Менга е отишъл да търси магьосник, способен да го научи на магьосническия занаят. След като научава всички тайни, Менга убива учителя си и…
— Почакай малко — възрази Закат. — Че защо да убива учителя си?
— Учителят е знаел прекалено много за него, при това е бил в състояние да призовава демони и да ги праща срещу отказалия се от религията си бивш гролим. Освен това отношенията между учител и ученик налагат доживотна робия от страна на ученика, която се налага насилствено чрез клетва. Менга не би могъл да напусне своя учител, докато старият магьосник не се раздели с живота.
— Откъде знаеш толкова големи подробности за всичко това, Белгарат? — попита Закат.
— Преминах през всички тези перипетии преди няколко хиляди години при мориндимите. Нямах кой знае каква работа и изпитвах остро любопитство към всичко, свързано с магии.
— И уби ли своя учител?
— Не… всъщност не точно аз. Когато го напуснах, той изпрати своя демон срещу мен. Аз успях да го овладея и го пратих срещу него.
— И той го уби?
— Приемам, че е така. Демоните обикновено постъпват тъкмо по този начин. Както и да е, да се върнем при Менга. Той пристига пред портите на Калида преди около половин година и призовава цяла армия демони. Никой, който все още не е загубил ума си, не призовава повече от един демон, защото дяволската им пасмина се управлява прекалено трудно. — Вълшебникът впери поглед в пода. — Единственото нещо, с което бих могъл да си обясня поведението му, е, че Менга е успял да призове Господаря на демоните и да го постави под свой контрол.
— Господарят на демоните ли? — попита Гарион.
— Демоните също имат ранг — също като хората. Ако Менга е успял да постави под контрола си Господаря на демоните, то тъкмо това същество призовава цяла армия от по-нископоставени демони. — Възрастният мъж напълни отново чашата си. Изглеждаше доволен от себе си. — Струва ми се, че в общи линии така е протекъл животът на Менга — завърши той и седна.
— Виртуозно изпълнение, Белгарат — поздрави го Закат.
— Благодаря — отвърна вълшебникът. — Мнението ми по въпроса съвпада с твоето. — Той погледна Брадор. — Сега, след като познаваме Менга, защо не ни разкажеш какво е направил той досега?
Брадор още веднъж зае мястото си до картата, отпъждайки същото свирепо коте с показалката.
— След като Менга превзема Калида, мълвата за неговите подвизи се разпространява в цяла Каранда — започна началникът на Бюрото на вътрешните работи. — Като начало искам да изтъкна, че религията и боготворенето на Торак никога всъщност не са били приемани от карандите в дълбочина и единственото, което ги е карало да пазят външно приличие, били жертвените ножове на гролимите.