Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Сега всичко е наред — осведоми ги спокойно вълшебницата. — Всички вече заспаха.
— Това беше много умело направено, Поул — изрече Дурник с възхищение.
— Благодаря ти, скъпи. — Тя се усмихна и отпусна ръка на рамото му.
Белгарат се наведе напред и каза сериозно:
— Това е още едно нещо, което не бива да забравяме. По всяка вероятност ще ни наблюдават през цялото време, докато сме в Мал Зет, затова бъдете внимателни. Закат е скептик и не бихме могли да знаем доколко вярва на онова, което приказва. Напълно възможно е да е решил нещо съвсем друго за нас. Точно сега има нужда от помощта ни, за да се справи с Менга, ала все още не е решил да изостави напълно своя поход в Ктхол Мургос. Може би ще поиска ние да доведем алорните и някои други народи и да ги въвлечем във войната на негова страна. Освен това има проблеми с Урвон и Зандрамас. Нямаме време да бъдем въвлечени в лабиринта на вътрешните политически противоречие на Малореа. Ала в момента повече или по-малко ние сме в неговата власт, затова нека бъдем внимателни.
— Можем да си тръгнем оттук по всяко време, когато пожелаем — уверено каза Дурник.
— Бих предпочел да не постъпваме по този начин, освен ако абсолютно нямаме друг избор — отговори възрастният мъж. — Закат е човек, който лесно може да избухне и да стане твърде неприятен. Аз пък никак не желая да се промъквам навсякъде из Малореа, преследван по петите от войниците му. Това би ни отнело прекалено много време, пък е и много опасно. Ще бъда много по-щастлив, ако успеем да напуснем Мал Зет с благословията му — или поне с неговото съгласие.
— Искам да стигна в Ашаба преди Зандрамас да има време отново да избяга — настоя Гарион.
— Аз също, Гарион — отвърна дядо му. — Ала ние не знаем какво прави тя там, затова не ни е известно и колко време ще остане.
— Тя търси нещо, татко — каза Поулгара. — Видях това в ума й, когато я хванах преди време в Рак Хага.
Старият вълшебник погледна замислено дъщеря си.
— Можа ли да разбереш какво е то, Поул?
Тя поклати глава.
— Не съвсем точно. Струва ми се, че е някаква информация. Зандрамас не може да продължи нататък, докато не я намери. Това успях да измъкна от мислите й.
— Каквото и да търси Зандрамас, то е скрито добре — рече възрастният мъж. — Белдин и аз преобърнахме всичко в Ашаба след битката във Воу Мимбре, ала не открихме нищо необичайно — ако приемаш идеята, че Къщата на Торак може въобще да бъде описана с думата „обичайна“.
— Можем ли да сме сигурни, че тя все още е там с моето бебе? — попита Се’Недра напрегнато.
— Не, скъпа — отговори й Поулгара. — Тя предварително е взела мерки да скрие ума си от мен. Всъщност е много добра в това.
— Дори ако Зандрамас напусне Ашаба, Кълбото ще може отново да открие следите й — рече Белгарат. — Твърде е възможно все още да не е намерила онова, което търси. Това, без съмнение, я заставя да остане в Ашаба. Ако го намери, няма да ни е трудно да я проследим.
— Значи продължаваме към Ашаба? — попита Сади. — Онова, което искам да разбера, е следното: нима загрижеността ни за Менга е само хитрост, за да се доберем в Малореа?
— Мисля, че ми е необходима повече информация, преди да взема някакво решение по този въпрос. Положението в северна Каранда наистина е сериозно, но нека не изпускаме от поглед факта, че първата ни цел е Зандрамас, а пък тя е в Ашаба. Преди да реша каквото и да било, трябва да узная повече какво всъщност става тук, в Малореа.
— Това е в моята област — веднага изяви готовност Силк.
— И в моята — добави Велвет.
— Аз също бих могъл да помогна — отбеляза Сади с лека усмивка и след това се навъси. — А сега сериозно, Белгарат. Не мисля, че ще успеем да убедим лесно Кал Закат да ви позволи да си тръгнете — независимо от факта, че на пръв поглед той изглежда толкова сърдечен и благосклонно настроен.
Възрастният мъж кимна мрачно.
— В крайна сметка може да се окаже тъкмо така — съгласи се той. След това погледна Силк, Велвет и Сади и ги предупреди: — Бъдете внимателни. Не позволявайте инстинктите ви да заемат мястото на разума. Аз се нуждая от информация, ала не бъркайте в гнездото на осите, за да ми я доставите. — Той погледна красноречиво Силк. — Надявам се, че се изразих ясно. Не усложнявайте нещата просто защото това ви доставя удоволствие.
— Имай ми доверие, Белгарат — отвърна Силк с любезна усмивка.
— Разбира се, че ти има доверие, Келдар — обърна се Велвет към дребничкия драснианец, за да му вдъхне увереност.
Белгарат огледа своята импровизирана шпионска мрежа, поклати глава и измърмори: