Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Се’Недра, няма ли поне да затвориш вратата след себе си? — попита я Гарион, докато малката кралица опитваше температурата на водата, докосвайки я предпазливо с палеца на крака си.
— Ако я затворя, ще ни е много трудно да разговаряме, Гарион — изтъкна с непоклатима логика тя. — Знаеш, че никак не обичам да крещя.
— О, така ли?
— Бъди мил — подхвърли Се’Недра на съпруга си и с доволна въздишка се потопи във водата. След това започна с любопитство да отваря и да помирисва кристалните шишенца, подредени от едната страна на ваната. Гарион предположи, че съдържат подбрани ароматни соли. Малката кралица веднага затвори с явно неодобрение една-две от стъклениците. Други щедро изля във ваната, а с някои се намаза на различни места по тялото.
— Ами ако някой влезе? — попита я многозначително Гарион. — Някое официално лице, пратеник или слуга — какво ще правиш тогава?
— Е, и какво от това?
Гарион я изгледа със зяпнала уста.
— Гарион, скъпи — продължи кралицата със същия вбесяващо поучителен тон. — Ако домакините ни не желаеха да използваме ваната, нямаше да я подготвят, нали?
Колкото и да се стараеше, Гарион не успя да намери отговор на този въпрос.
Се’Недра отпусна глава във водата и косите й се пръснаха като ветрило по повърхността, обкръжавайки лицето й като ореол.
— Искаш ли да ми изтриеш гърба? — попита го тя.
След около час и след прекрасния обяд, сервиран от блестящо подготвени слуги, при тях се отби Силк. Дребничкият драсниански крадец също се беше изкъпал и се бе преоблякъл. Сега носеше перленосивия си жакет, който му придаваше безукорна елегантност, и буквално навсякъде по него искряха скъпоценни камъни. Късата му рядка брада бе красиво подстригана, а около него се долавяше слаб аромат на екзотичен парфюм.
— Човек трябва да изглежда добре на такова място — заяви той в отговор на въпросителния поглед на Гарион. — Всеки трябва да се представи по максимално добрия начин, попадайки в някаква съвсем нова ситуация.
— Разбира се — сухо отвърна Гарион.
— Белгарат ме помоли да се отбия при вас — продължи дребният мъж. — На горния етаж има едно голямо помещение. Там се събираме на военен съвет.
— Защо пък точно „военен“?
— Изразих се метафорично, разбира се.
— О, разбира се.
Стаята на горния етаж, разположена непосредствено до края на голямото мраморно стълбище, по което Силк изведе Гарион н Се’Недра, беше наистина просторна. В нея имаше подобно на трон кресло на платформа, разположена край срещуположната на входа стена. Гарион огледа пищните мебели и тежките алени завеси и попита:
— Това не е тронна зала, нали?
— Не е — отвърна Силк. — Поне не е официалната церемониална зала на Кал Закат. Построили са я тук, така че всяка кралска особа, посещаваща двореца, да се чувства като у дома си. Някои крале стават нервни, щом около тях няма помещение с официален вид, където биха могли да си играят.
— О, така ли?
Белгарат седна на блестящо полираната маса. Беше с два различни ботуша, но пък косата и брадата му бяха леко влажни — доказателство, че въпреки обявеното от него безразличие към ваната е спазил инструкциите на Поулгара. Поулгара и Дурник разговаряха тихо, Ерионд и Тот стояха недалеч от тях. Велвет и Сади гледаха през прозореца към строгата, прекрасно поддържана градина, разположена на изток от огромния палат на Закат.
— Добре — подхвана старият вълшебник. Ето, вече всички се събрахме. Мисля, че трябва да поговорим.
„Не бих казал нищо конкретно в тази обстановка — казаха пръстите на Силк, използвайки тайния драсниански език. — Почти съм сигурен, че тук има шпиони.“
Белгарат погледна срещуположната стена и присви клепачи, търсейки прикрити пролуки, откъдето бе възможно да ги наблюдават нежелани свидетели, след това изсумтя и хвърли поглед към Поулгара.
— Аз ще се погрижа за това, татко — измърмори тя. Погледът й стана далечен, замислен и Гарион долови познатия тласък на волята й. След миг вълшебницата кимна и вдигна три пръста, събрани в едно. След това се съсредоточи, качеството на тласъка се промени, превърна се в бавна, лениво течаща вода. Миг по-късно тя се изправи и освободи волята си.