Господарят демон на Каранда
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарят демон на Каранда». Краткое содержание книги:
— Светът е пълен с изненади.
— Кълна се в брадата на Торак, вие сте прав, Белгарион — нали нямате нищо напротив да ви наричам Белгарион, ваше величество?
— Торак нямаше брада — поправи го лаконично Гарион.
— Какво?
— Торак нямаше брада. Поне не видях косми по лицето му, когато се срещнах с него.
— Когато сте се срещнали с… — Изведнъж очите на Уорасин се разтвориха широко. — Значи ми казвате, че всички онези истории за случилото се в Ктхол Мишрак са наистина верни? — възкликна той останал без дъх.
— Не съм сигурен, ваше величество — отвърна Гарион. — Все още не съм чувал всичките истории. За мен беше абсолютно удоволствие да се запозная с вас, приятелю — добави той и потупа по рамото дребния крал, който изглеждаше не на себе си от изумление. В този миг Гарион осъзнаваше, че проявява преувеличена показност на приятелските си чувства към своя нов познат. — Какъв срам, че нямаме повече време да си поговорим. Идваш ли, Брадор? — Той кимна на краля на Палиа, обърна се и отведе мелцена по-далеч от групата мъже с конусообразните шапки.
— Вие наистина сте много изкусен, Белгарион — промърмори Брадор. — Много повече, отколкото си въобразявах, вземайки предвид… — Той се поколеба.
— Вземайки предвид факта, че изглеждам като неук провинциален наивник? — подсказа му Гарион.
— Не зная дали бих се изразил точно по този начин.
— Защо не? — Гарион сви рамене. — Истината е такава, нали? Уорасин обаче съвсем очевидно се стремеше да насочи разговора към нещо. Към какво?
— Всъщност всичко е съвсем просто — отговори Брадор. — Той отбелязва близостта ви с Кал Закат в настоящия момент. Цялата власт в Малореа зависи от близките връзки с трона, а човекът, който може да прошепне нещо в ухото на императора, разполага с наистина уникално положение. Тъкмо сега Уорасин има граничен спор с принц-регента на Делчин и вероятно иска да кажете добра дума за него пред нашия владетел. — Развеселен, Брадор изгледа краля на Рива. — Сега сте в такова положение, че бихте могли да спечелите един милион с един замах, разбирате ли?
Гарион се засмя.
— Не бих могъл да го отнеса със себе си, Брадор. Веднъж посетих съкровищницата на Рива и зная колко тежи един милион. Кой е следващият?
— Началникът на Бюрото по търговия — абсолютно безпринципно магаре. Като повечето началници на бюра.
Гарион се усмихна.
— А той какво иска?
Брадор замислено подръпна меката част на ухото си.
— Не съм съвсем сигурен. Бях известно време извън страната. Васка е коварен тип, затова бъдете внимателен с него.
— Винаги съм внимателен, Брадор.
Барон Васка, началникът на Бюрото за търговията, беше плешив и сбръчкан. Носеше кафява роба, която, изглежда, беше нещо като униформено облекло за представителите на бюрокрацията. Златната верига с медальона на неговата служба сякаш беше прекалено тежка за врата му. Макар че на пръв поглед баронът изглеждаше възрастен и безсилен, очите му гледаха остро и проницателно като на лешояд.
— А, ваше величество — подхвана той след официалното представяне. — Толкова се радвам, че най-сетне успях да се срещна с вас.
— Удоволствието е изцяло мое, барон Васка — отговори учтиво Гарион.
Тримата побъбриха известно време, ала Гарион не успя да открие в думите на благородника нищо, което да изглежда дори най-малко извън обичайните условности.
— Забелязах, че принц Келдар от Драсния е член на вашата свита — каза накрая баронът.
— Ние сме стари приятели. Значи се познавате с Келдар, бароне?
— Срещали сме се няколко пъти по повод на редица търговски сделки — при издаването на обичайните разрешителни, свързани с малки парични подаръци, нали разбирате. Ала в повечето случаи той се стреми да избягва всякакви контакти с представителите на властите.
— Забелязвал съм тази негова склонност — рече Гарион.
— Бях сигурен, че е така. Не бих искал да ви задържам повече, ваше величество. Мнозина от присъстващите тук изгарят от нетърпение да се срещнат с вас, а пък аз не искам да ме обвинят, че монополизирам времето ви. Скоро отново би трябвало да си поприказваме. — Баронът се обърна към началника на Бюрото на вътрешните работи. — Много мило от твоя страна, че ме представи на краля, скъпи Брадор.
— О, няма за какво да ми благодарите, скъпи ми бароне — отвърна Брадор, хвана Гарион под ръка и двамата се отдалечиха от Васка.
— Всъщност за какво беше всичко това? — попита Гарион.
— Не съм сигурен, нали казах — отговори Брадор. — Ала независимо какво е искал да получи, със сигурност го е получил.