Случаят с подменената снимка

— Е, вие спечелихте — призна след това. — Аз съм Пери Мейсън, адвокатът, поел защитата на госпожа Моър. И точно затова събирам факти.

— И какво общо би могла да има сестра ми с това?

— Не знам, може би нищо — обясни адвокатът. — Но съм длъжен да направя проверка.

— Всъщност какво по-точно бихте искали да знаете?

— Преди колко време се е запознала с Карл Моър?

— О, господи, нямам представа. Трябва да е било… Чакайте да помисля… сигурно е станало преди около пет-шест години.

— И колко дълго е продължило приятелството им?

— Ами някъде два или три месеца преди Карл да се ожени.

— Сигурна ли сте, че не е продължило до момента на женитбата му?

— Разбира се, че съм сигурна — отвърна тя. — Сестра ми наистина го срещна на улицата в Лос Анджелис преди два или три месеца, но това беше случайна среща.

— Имаше ли някаква специална причина, накарала сестра ви да прекъсне приятелството си с Карл Моър малко преди неговата женитба? — попита Мейсън. — С други думи, дали двамата скъсаха, защото между тях бе застанала друга жена?

— Господи, не. Ако искате да знаете истината, според мен Карл бе дал на сестра ми някакъв лош финансов съвет. Той, разбира се, не го бе направил нарочно, дори напротив, искал е да й бъде полезен, но нали знаете как се случва понякога. Сестра ми имаше около хиляда долара спестени пари и Карл я уверяваше, че би могъл да й помогне да ги вложи така, че да й донесат стопроцентова печалба. Тя му даде парите и известно време си получаваше лихвата, но след това загуби всичко.

— И какъв бе характерът на тази инвестиция? — поинтересува се адвокатът.

— Сигурна съм, че не бих могла да ви обясня. Ставаше дума за нещо, което Карл се опитваше да утвърди. Той също загуби всичките си спестявания, но това едва ли можеше да успокои Евелин за нейната загуба. Вярно е, че когато един мъж каже на едно момиче, че знае за някаква чудесна инвестиция, където би могло да вложи парите си, това съвсем не означава, че би могъл да гарантира, че вложението ще й донесе големи печалби. Но все пак тя не би могла да изпитва особено мили чувства към него, след като в резултат всичките й спестявания се бяха изпарили. Точно обратното, вече изобщо не вярваше на неговата преценка.

— Къде се намира тя в момента, между другото? — попита Мейсън.

— Ами в Хонолулу.

Дрейк му хвърли многозначителен поглед, но адвокатът само измъкна цигарите от джоба си и най-любезно попита:

— Имате ли нещо против, ако запаля?

— Не, дори и аз ще си запаля една цигара с вас — отвърна домакинята.

Тя си взе цигара, след което и Дрейк протегна ръка.

— Тримата с едно огънче? — попита Мейсън.

Мариан се засмя весело.

— Разбира се, дори шестима биха могли да запалят от една клечка, ако са достатъчно бързи.

После се наведе към горящата клечка и запали цигарата си. Дрейк се поколеба, след което се дръпна назад.

— Ти си запали, Пери. А аз ще се оправям сам.

— Той е убеден песимист — обясни адвокатът на Мариан Уайтинг. — Няма смисъл да се опитвам да го променям. От колко време е в Хонолулу сестра ви, госпожице Уайтинг?