Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Можеш да си сигурен, че ще бъде труден обект за кръстосан разпит — напомни му Дела Стрийт.
— Защо смяташ така? — попита я Мейсън.
— Тя не обръща особено внимание на конкретните факти. В представите й кръстосаният разпит е личен дуел между нея самата и адвоката на защитата. Колкото повече поставяш под съмнение някое нейно твърдение, толкова по-убедено ще продължи да го повтаря. Просто е такъв тип човек.
— Не се тревожи толкова много за нея, Дела — засмя се Мейсън. — Сигурен съм, че ще успея да я пречупя по време на кръстосания разпит.
— Май си твърде сигурен в това, шефе.
— Така е — продължи да се усмихва адвокатът. — Искам да кажа, че ще успея, ако Пол Дрейк се справи със задачата си и ме снабди с онази снимка, на която тя е облечена във вечерна рокля.
— Какво общо има това със случая?
— Тайна — усмихна се Мейсън.
Телефонът иззвъня.
Дела Стрийт вдигна слушалката, изслуша съобщението от рецепцията и след това се обърна към шефа си.
— Оскар е долу във фоайето. Иска да се срещне с теб.
— Оскар ли? — попита недоумяващо той.
Тя кимна.
— Не го ли помниш, това е човекът, който сервираше на нашата маса.
— О, да, излез и поговори с него, Дела — каза Мейсън. — Ако е някакъв мошеник, който възнамерява да ни иска пари, просто му дай двайсет и пет долара заедно с моите поздрави. Но ако наистина разполага с някаква информация, веднага го доведи горе.
Дела Стрийт излезе бързо от стаята. Пери започна да се разхожда из помещението, навел замислено глава и с ръце, пъхнати в джобовете на панталоните си.
След малко се спря пред прозореца, като наблюдаваше замислено тънките струи, които оставаха след дъждовните капки при стичането им надолу по стъклото. Обърна се, когато вратата се отвори и секретарката му покани вътре стюарда, обслужвал тяхната маса на парахода.
— Здравей, Оскар — поздрави го адвокатът.
Върху лицето на госта се появи широка усмивка.
— Добро утро, господин Мейсън. Не бих искал да ви отнемам много време. Реших просто да се отбия при вас, за да поговорим за няколко минути. Бяхте толкова добър с мен по време на пътуването, че си помислих… Ами реших, че може би ще успея сега аз да ви помогна.
Мейсън погледна въпросително към Дела Стрийт. Тя му кимна почти незабележимо.
— Какво има, Оскар? — попита той стюарда.
Човекът изглеждаше доста объркан.
— Как да ви кажа, господин Мейсън, не съм сигурен, че постъпвам съвсем правилно, но нали знаете, че имахме инцидент точно преди да влезем в пристанището. Тогава започна тревогата и лодките бяха подготвени за спускане на вода, изобщо всичко онова, което добре ви е известно. Е, на следващата сутрин, веднага щом се развидели, бяхме изпратени да покрием отново лодките и да ги приберем горе. Тогава един от хората намери револвер и първият офицер го прибра.
— Какъв по-точно бе револверът? — попита Мейсън.
— Трийсет и осемкалибров. Не можах да видя марката. Но ми се видя доста добра изработка.
— Нещо друго? — продължи да разпитва адвокатът.
— Да, сър.
Мъжът бръкна в джоба си и измъкна оттам сгънат лист хартия.
— Аз намерих това, сър — започна да обяснява той. — Попитах първия офицер, дали е нещо важно, но той ми каза, че не е, да го хвърля през борда. Както знаете, първият офицер е командващият, но все пак реших, че може би… Е, реших да задържа намереното. А по-късно, след като чух, че вие ще сте адвокат на госпожа Моър, сметнах, че може би си заслужава да ви го покажа, за да го разгледате и вие.
Стюардът измъкна от хартията издължено, неправилно късче синя коприна.
— Открих го захванато за един от кнехтовете, сър.
Мейсън пое парчето коприна.
— Прилича ми на парче, откъснато от дамска рокля.
Оскар кимна утвърдително.
— Имате ли някаква представа откъде може да се е появило? — попита адвокатът.
— Не, но се намираше на кнехт от външната страна на парапета, сър.
— От външната страна на парапета!
— Да, сър.
— Откъм страната на пристанището или на противоположния край?
— Към пристанището, сър, малко встрани от централната част.
— Я да изясним отново нещата. Значи твърдиш, че си го открил на кнехт от външната страна зад парапета? Така ли е?
— Да, сър. И по начина, по който се бе захванало там, бих казал, че роклята се е закачила там, а след това при рязкото дръпване се е откъснало парченцето.