Амазония

Натан се намръщи и върза въжето за мангрово дърво.

— Тук е много блатисто. Внимавайте къде стъпвате — предупреди спътниците си. Помогна на Кели да слезе от лодката и да стъпи на сравнително по-твърда почва. Самият той бе съвсем мокър и потънал в кал до коленете.

Подложи лицето си на дъждеца, падащ от заоблачените небеса. През нощта ги бе връхлетяла буря, придружена от пороен дъжд, който през последния час премина в непреставащо ръмене. Денят протече трудно — през цялото време трябваше да изхвърлят водата от лодките на смени с помощта на ръчна помпа. Натан се зарадва, когато капитан Уоксмън обяви обедна почивка.

След като помогна и на останалите си спътници да слязат от лодките, Натан се изкачи по калния бряг. Джунглата около него сякаш плачеше. От високите корони на дърветата се стичаха капки.

Професор Коуве сякаш не позволяваше нищо да го смути. От палмови листа направи набързо кошница и се запъти към гората в търсене на нещо съедобно. Последва го ефрейтор Йоргенсен, мокър до кости. Ако се съдеше по изражението на лицето на високия швед, не изпитваше особено желание Да се разхожда из джунглата. Капитан Уоксмън обаче бе наредил никой, включително и опитният Коуве, да не се движи сам.

Настроението на цялата група бе мрачно. Предния ден бяха научили, че е възможно тялото на Кларк да е предизвикало сериозно заразно заболяване. В Маями и в института, където се изследваше трупът, бе въведена карантина. За случилото се бе уведомено и бразилското правителство и то започна да създава карантинни центрове в Амазония. Засега изглеждаха застрашени единствено децата и старците, както и хората с увредени имунни системи. Пълнолетните хора в добро здравословно състояние успешно се съпротивяваха на заболяването. Така или иначе много неща все още бяха неизвестни: причинителят, начинът на заразяване и начинът на лечение. В института в САЩ бе учреден специален екип, който да търси отговори на тези въпроси.