Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Време е госпожица Грамерси да те заведе в клас. Джеси не бе доволна от тази новина, но се подчини.
— Довиждане, миличка! Обичам те! — извика Кели. Детето й отвърна за сбогом с ръка.
— Довиждане, мамо! Довиждане, чичо Франк!
Кели насмалко не се удържа да докосне екрана. След като детето изчезна, лицето на баща й стана сурово.
— Не всички новини са весели.
— Какво има?
— Ще ти кажа защо майка ти я няма тук. Уж държим нещата под контрол, но броят на случаите във Флорида расте. През нощта регистрираха още шест случая в Маями и още дванайсет, в прилежащите градчета. Зоната, поставена под карантина, се разширява. Струва ми се обаче, че не успяхме да я обезопасим навреме. Майка ти и още няколко Души сега обобщават информацията от цялата страна.
— Боже мой!
— През последните няколко часа броят на заразените нарасна на двайсет и два. Смъртните случаи са осем. Според най-добрите епидемиолози на страната на всеки дванайсет часа тези цифри ще се удвояват. По самото поречие на Амазонка досега са умрели около петстотин души.
Докато Кели правеше изчисления на ум, лицето й пребледня. Франк я стисна за рамото. Само след няколко дни в САЩ можеха да пострадат десетки хиляди хора.
— Президентът току-що подписа заповед да се мобилизира Националната гвардия във Флорида. Официалната версия е, че става дума за опасен южноамерикански грип. Информацията за това как се е появил тук, не се съобщава.
Кели се отпусна на стола, сякаш това можеше да отслаби обзелия я ужас.
— Има ли вече идеи за лечението?
— Още не. Антибиотиците и противовирусните лекарства определено не помагат. Можем да предложим само симптоматично лечение: интравенозни течности, лекарства срещу високата температура, болкоуспокоителни. Докато не установим какво причинява заболяването, битката с него ще е трудна. Заради това вашата работа там сега е изключително важна. Ако успеете да разберете какво се е случило с Кларк, можете да откриете и средство за лечение на болестта.
Кели отговори с кимане.
— Ще направим всичко, което е по силите ни — отвърна Франк с дрезгав глас.
— В такъв случай най-добре ще е да ви оставя да си гледате работата — каза баща им, взе си довиждане и образът му изчезна от екрана.
Кели и брат й се спогледаха. От едната страна на Франк бе застанал Мани, от другата — Ричърд Дзейн.
— Какво направихме! — разтревожи се Мани. — Може би е трябвало да послушат индианския шаман във Ваувай и да изгорят тялото веднага след смъртта.
— От това нямаше да има полза — промърмори Дзейн. — Болестта така или иначе щеше да се измъкне от гората. Досущ като СПИН.
— Какво искате да кажете? — попита Кели.
— СПИН се появи след построяването на автострада в африканската джунгла. Нямаме представа какво може да се появи, когато се наруши спокойствието на древни екосистеми.
— В такъв случай наш дълг е да го спрем — каза Кели. — Джунглата може и да е родила СПИН, но тя ни предлага и най-добрите средства за неговото лечение. Седемдесет процента от лекарствата против СПИН се извличат от тропическите растения. Щом и тази болест е излязла от джунглата, защо пък да не открием тук и средства за лечението й?
— Стига да успеем — съгласи се Дзейн.
Ягуарът на Мани внезапно изръмжа. Голямата котка се извърна и ушите й настръхнаха. Вторачи се в джунглата зад гърба им.
— Какво му е? — попита Дзейн и отстъпи крачка.
— Надушил е нещо… Там има нещо… — каза Мани, след като Тортор изръмжа дълго и предупредително.
Натан тръгна по тясната пътека, водеща към малкото индианско селище. То се състоеше от една-единствена голяма кръгла колиба с широк отвор в средата. Приближи се, но не чу нито един от обичайните звуци. Не се чуваха спорещи мъже, жени, които молят да им донесат още банани, смеещи се деца. Селото бе призрачно и това го озадачи.
— Ако съдим по конструкцията, селото определено е на яномамо — каза тихо Натан на Коуве и Ана Фонг. — Много е малко обаче. Едва ли събира повече от трийсет души.
Зад тях вървеше редник Карера. Нейната карабина М — 16 бе насочена към земята. Момичето шепнеше нещо в микрофона на радиостанцията си.
Ана разглеждаше постройката и не криеше удивлението си.
Натан я спря тъкмо когато тя щеше да влезе през вратата.
— Срещали ли сте се с хора от племето яномамо? Ана поклати глава.
— Клок! Клок! Клок! — извика шумно Натан и се обърна Към Ана. — Когато влизаш в селище на яномамо, винаги трябва да предупредиш за пристигането си, независимо дали изглежда обитавано, или не. Така си спестяваш риска да получиш стрела в гърба. Яномамо имат навика първо да стрелят, а после да задават въпроси.