Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Улавяте ли тенденцията?
Лорийн отново погледна картата и бавно поклати глава. Епидемиологът посочи един знак „х“ в син кръг.
— Датирал съм всички регистрирани случаи. Този е първият — докторът почука едно кръгче и я погледна в очите. — Това е мисията във Ваувай.
— Мястото, където е бил открит Джерълд Кларк? Докторът кимна утвърдително.
Тя си спомни един от докладите на експедицията, изпратен още през първия ден. Мисията бе опожарена от суеверни индианци. Паникьосали се, след като няколко деца станали жертви на неизвестно заболяване.
— Свързах се с местните власти — продължи доктор Алвизио. — Малкият параход, който пренесъл тялото на Кларк, е спрял на всички тези пристанища. — Докторът посочи няколко градчета по реката. — Навсякъде, откъдето е преминало тялото, са се появили случаи на болестта.
— Боже мой! Смятате, че тялото е носител на някакъв патоген, така ли?
— В началото допуснах и такава възможност. Болестта е могла да се разпространи от Ваувай по много начини. Почти целият транспорт в района е речен, така че всички заразни болести биха се разпространили по същия модел. Моделът сам по себе си не е достатъчно доказателство, че тялото е източник на заразата.
Дорийн въздъхна с облекчение.
— Няма как да е било тялото — поясни. — Дъщеря ми се е запознала със състоянието на трупа, преди да напусне Бразилия. Бил е проверен за всякакви патогени: холера, жълта треска, денге, малария, тиф, туберкулоза. Работило се е съвестно. Тялото е било тестувано за всякакви възможни патогени. Било е чисто.
— Боя се, че не сте права — възрази тихо Алвизио.
— Защо смятате така?
— Днес сутринта получих този факс от Маями. — Подаде и последния лист. — Тялото на Кларк е било инспектирано в митницата на международното летище. Сред местните деца вече има три случая на заболяването. И в трите става дума за деца на служители на летището.
Дорийн, ужасена от чутото, се отпусна в креслото си.
— Значи каквато и да е болестта, вече е тук. Ние сме я донесли тук. Това ли искате да кажете?
Докторът кимна утвърдително.
— Силно заразна ли е?
— Трудно е да се твърди това с положителност. Дорийн си даваше сметка, че макар и млад, докторът трябваше да е водещ специалист в областта си. Иначе нямаше да е тук.
— Каква е вашата преценка? Вече имате собствено становище, нали?
Докторът преглътна, преди да и отговори.
— От началните данни за болестта и за инкубационния период излиза, че е стократно по-заразна от обикновения грип… Не по-малко заразна е от вируса ебола.
Дорийн усети, че пребледнява.
— А смъртността?
Доктор Алвизио сведе поглед и поклати глава.
— Ханк? — каза тя дрезгаво. Гласът й бе изпълнен със страх.
— Боя се, че досега никой не е оживял — каза доктор Алвизио и я погледна в очите.
12 август, 06:22 ч.
Джунглата на Амазония
Луи Фавр, застанал в края на лагера си, се наслаждаваше на изгрева на слънцето над реката. Сега можеше да си отдъхне. Нощта бе уморителна: отвличането на ефрейтора от другия лагер им бе отнело часове. Както винаги, екипът му се справи блестящо с поставената задача.
След четири дни следенето на другия екип се бе превърнало в нещо банално. Всяка нощ следотърсачите на Фавр заемаха позиции по високите дървета по пътя, откъдето се очакваше да минат рейнджърите. Шпионираха и поддържаха връзка с наемниците по радио. През деня Луи и основната част на силите му следваха първата група в канута, които не се доближаваха на повече от десет километра. Позволяваха си да са близо до противниците си единствено през нощта.
Луи се отдалечи от реката и навлезе в джунглата. Лагерът му бе добре камуфлиран и се забелязваше едва в момента, когато влезеш в него. Фавр огледа отново своята група. Наброяваше около четирийсетина души и имаше много пъстър състав: индианци с бронзова кожа от различни племена, мършави черни марони от Суринам, мургави колумбийци от наркокартелите. Независимо от външните си различия всички тези хора имаха общи черти: до един бяха издръжливи и бяха получили кървава закалка в джунглата.
До местата за спане хората му бяха подредили грижливо оръжието си, положено в намаслени калъфи. То се отличаваше също с не по-малко разнообразие: германски автомати „Хеклер и Кох“, чешки „Скорпиони“, автоматични пистолети „Инграм“, израелски „Узи“, дори и няколко старовремски британски автомата „Стен“. Всеки човек имаше лични предпочитания, що се отнася до оръжие. Луи притежаваше компактен автомат „Мини-Узи“. Притежаваше огневата мощ на големия си събрат, но на дължина не достигаше и четирийсет сантиметра. Малко, но смъртоносно оръжие. Като самия Луи.