Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Натан погледна Франк и Кели. Франк бе прегърнал сестра си. Тя бе все още пребледняла. Цялото й семейство, в това число и собствената и дъщеря, както и семействата на други учени и служители от института, бяха поставени под карантина. Не бяха показали никакви признаци на заболяване, но Кели бе разтревожена и това й личеше.
Обърна се, за да не пречи на уединението им, и продължи пътя си.
През последните четирийсет и осем часа единственото хубаво нещо бе, че джунглата не взе повече жертви. След загубата на ефрейтор Де Мартини преди два дни всички бяха нащрек. Вслушваха се в съветите и предупрежденията на Натан и Коуве. Сега преди да слязат от лодките или да се измият, всички проверяваха дали в плитчините не са се скрили скатове или електрически змиорки. Коуве обясни как трябва да се пазят от скорпиони и змии. Сутринта никой не се обуваше, преди да е изтърсил старателно обувките си.
Натан огледа местността, за да види дали в нея не се таят други опасности: огнени лиани, мравуняци или змии. Такива бяха новите правила.
Забеляза двете нови попълнения на групата, изпратени на мястото на жертвите на каймана. Събираха съчки. И двамата бяха редници, току-що започнали работа като рейнджъри. Редник Еди Джоунс имаше размерите на танк и акцент, който издаваше, че е живял в Бронкс. Вторият рейнджър, за изненада на всички, бе жена — Мария Карера. Бе една от първите жени рейнджъри. Само шест месеца преди това Конгресът на САЩ бе премахнал забраната за приемане на ясени в този род войски. Но все още не им се позволяваше да участват в бойни действия и ги включваха единствено в мисии като тази.
Още на другата сутрин след нощното нападение двамата нови войници бяха спуснати по въже от бръмчащ над главите на експедицията товарен хеликоптер „Хюи“. Той достави също и малки резервоари с гориво и допълнително снаряжение.
Последната доставка бе изключително важна. От този ден екипът щеше да се намира извън обсега на товарните хеликоптери и щеше да е лишен от въздушна подкрепа. Вече бе изминал почти шестстотин километра. Отсега нататък единственото летателно средство, което можеше да ги достигне, бе черният „Команч“. Малкият щурмови хеликоптер обаче щеше да се използва единствено при извънредни обстоятелства. Сиреч за евакуирането на ранен член на експедицията или при необходимост от въздушно нападение. Накратко, оттук нататък трябваше да се оправят сами.
Натан завърши огледа и се запъти към центъра на лагера. Ефрейтор Конджър бе приклекнал над купчина съчки и се мъчеше да запали с кибритена клечка изсъхналите листа под тях. Капките, стичащи се от дърветата, затрудняваха усилията му.
— Майната му! — изруга раздразнено младият тексасец. — Всичко е просмукано с вода до немай къде. Ще се опитам да го запаля с магнезиев заряд.
— Пести ги — предупреди капитан Уоксмън, застанал на метър от него. — Ще обядваме със сухоежбина.
Някъде наблизо изохка Мани. Бе мокър до кости. Единственият член на експедицията, който имаше най-измъчен вид, бе Тортор. Ягуарът се разхождаше мрачно около стопанина си с вода, стичаща се от козината му, и с клепнали уши. Няма нищо по-жалко от мокра котка дори когато е стокилограмова.
— Може би ще успея да ви помогна — каза Натан. Всички обърнаха погледи към него.
— Известен ми е един стар индиански номер.
Отиде в гората и потърси с поглед едно дърво, което бе забелязал по-рано. Придружаваха го Мани и капитан Уоксмън. Бързо откри високото дърво с грапава сива кора. Извади мачетето си и направи прорез в кората. Оттам започна да изтича гъста червеникава мъзга. Натан потопи пръст в нея и го поднесе под носа на капитан Уоксмън.
— Мирише на терпентин — констатира военният.
— Тази течност се нарича „копал“ — поясни Натан. — Произлиза от „копали“, ацтекското название на гумата. Дървета от това семейство могат да се открият в тропическите джунгли в цяла Централна и Южна Америка. Използва се за най-различни цели: за почистване на рани и лекуване на диария и настинка. Използва се и в съвременното зъболечение.
— Така ли? — попита Мани.
— Да. Ако скоро са ти поставяли пломба, по всяка вероятност имаш част от това вещество в устата си.
— И как ще ни помогне? — попита Уоксмън.
Натан коленичи и започна да се рови в разлагащите се листа под дървото.
— Копалът е богат на въглехидрати. Бяха правени опити да се използва като гориво. Подаде ли се в двигател с вътрешно горене, изгаря с повече калории от бензина, и при това замърсява по-малко околната среда — обясни Натан. Бе намерил това, което търсеше. — Индианците открай време познават тези му свойства.