Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Лорийн стигна до кабинета си и видя, че пред входа му е застанал непознат.
— Добро утро, доктор О’Брайън — поздрави я той и й подаде ръка. Бе на не повече от двайсет и пет години, слаб и с бръсната глава. Бе облечен в син работен комбинезон.
В качеството си на ръководител на проекта МЕДЕА Дорийн познаваше лично всички, ангажирани в изследването. Не обаче и този човек.
— Да?
— Аз съм Ханк Алвизио.
Името й говореше нещо. Дорийн се опита да се сети откъде го знае.
— Епидемиолог съм — поясни мъжът, след като забеляза нейната обърканост.
— Ах, да наистина. Прощавайте, доктор Алвизио. Младият човек бе епидемиолог от Станфорд. Досега не се бе срещала лично с него. Той се бе специализирал в изучаването на заразяването с болести.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Дорийн. Той измъкна кафяв плик.
— Има нещо, което искам да ви покажа.
— След десет минути имам заседание със специалистите от отдел „Имунология“ — каза Дорийн, след като погледна часовника си.
— Това е още едно основание да се запознаете с материала. Тя отключи вратата на кабинета си с магнитна карта за самоличност и го покани да влезе. После включи осветлението, седна зад бюрото си и го покани да седне.
— Какво ми носите?
— Нещо, с което се занимавам от известно време. — Той започна да се рови в плика. — Имам информация, която ме смущава, и искам да я споделя с вас.
— Каква информация?
— Медицинска информация от Бразилия. Опитах се да разбера дали там има и други случаи, подобни на случая с Джерълд Кларк.
— Имате предвид други хора, на които да са се възстановили крайници?
Той се усмихна срамежливо.
— Не, разбира се. Опитах се като епидемиолог да разбера какви видове рак се развиват сред хората, обитаващи бразилската тропическа джунгла и в частност района, където е умрял Кларк. Реших, че ако проследим случаите и видовете на раковите заболявания, това би могло косвено да ни помогне да разберем откъде е минал този човек.
Дорийн се изправи в креслото си. Това бе интересно. Свидетелстваше за съобразителност. Нищо чудно, че бяха включили и доктор Алвизио в проекта. Ако той успееше да открие средище на подобни ракови заболявания, това щеше да стесни периметъра на търсене. Съответно щеше да съкрати времето, през което Кели и Франк се разхождаха из джунглата.
— И какво открихте?
— Не това, което очаквах — отвърна той разтревожено. — Установих връзка с всички градски болници, клиники и медицински центрове в района. Те започнаха да ми изпращат сведения за последното десетилетие. Отне ми доста време да обработя информацията с помощта на компютърни модели.
— Открихте ли някакви специфични тенденции в раковите заболявания в района? — попита обнадеждено Лорийн. Докторът поклати глава.
— Не открих нищо подобно на туморите на Джерълд Кларк. Той изглежда е уникален случай.
Лорийн се опита да скрие разочарованието си, но все пак в гласа й се промъкна раздразнение.
— Какво открихте в такъв случай?
Той извади лист от плика и й го подаде. Тя сложи очилата си за четене.
Бе карта на Северозападна Бразилия. Бе пълно с реки, движещи се в една посока — към Амазонка. Големите и малки градове бяха разположени най-често при плавателните канали и пристанищата. На черно-бялата карта бяха нанесени много малки знакове „х“. Младият доктор посочи няколко знака с върха на химикалката си.
— Тук са отбелязани всички медицински учреждения, които предоставиха информация. Обади ми се лекар от болница в град Барселос. — Докторът посочи градче на Амазонка на около триста километра от Манаус. — Там имат проблем с вирус, засегнал децата и старите хора в града. По симптомите наподобява хеморагична треска: висока температура, повръщане, подуване на жлезите, рани по вътрешността на устната кухина. Вече са умрели към дванайсет деца. Докторът от Барселос каза, че такова нещо досега не бил виждал и помоли за помощ. Обещах да му помогна.
Лорийн леко се намръщи. Епидемиологът бе нает, за да работи само и единствено по техния проект. Не го прекъсна обаче.
— Тъй като вече бях създал връзки в района, изпратих спешно запитване до всички. Помолих да ми съобщят дали и при тях има случаи на тази епидемия.
Доктор Алвизио извади друг лист от плика. Бе същата карта. На този екземпляр обаче много от знаците „х“ бяха обградени от сини кръгчета и до тях бяха изписани дати.
— Това са местата, където са открити подобни случаи. Лорийн разтвори широко очи. Кръгчетата бяха много. Поне в дузина здравни заведения имаше случаи на заболяването.