Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Мани бе направил опит да се включи в последната група, но капитан Уоксмън не позволи. — Другите цивилни остават тук.
Кели проследи с поглед как хората тръгват на път. Двама рейнджъри — ефрейтор Том Грейвс и новопристигналият редник Еди Джоунс — останаха на пост в лагера. Кели неволно подочу как Джоунс изрази недоволството си пред Грейвс:
— Как можахме да се заплетем в тази история? Ефрейтор Грейвс не отговори. Бе втренчил поглед в дъжда. Продължаваше да скърби за брат си Родни.
Кели отиде при Франк. В качеството си на ръководител на експедицията той имаше правото да се присъедини към която и да е от двете групи, но предпочете да остане в лагера. Не от страх, а от загриженост за сестра си.
— Олин направи връзката със спътника. Можем да говорим с Щатите когато поискаш — уведоми я Франк.
Тя кимна. Близо до огъня, под едно платнище, Олин бе приклекнал до лаптоп и спътникова антена. Пишеше нещо на клавиатурата и лицето му издаваше съсредоточеност. Ричърд Дзейн, застанал до него, следеше заниманията му.
Олин най-после се обърна към брата и сестрата и кимна:
— Всичко е готово. — Кели усети, че в говора му има следа от руски акцент. Олин бе бивш служител на КГБ и преди падането на комунистическия режим бе работил в неговия технически отдел. Бе дезертирал оттам и преминал към американците броени месеци преди падането на Берлинската стена. Благодарение на неговата квалификация и на познанията му за руските свързочни системи бе назначен на служба с ниски изисквания за секретност в научно-техническия отдел на ЦРУ.
Франк отведе Кели до сгъваем стол пред лаптопа. След като научи за заразното заболяване, тя настоя да провеждат два сеанса дневно. Доводът й бе, че трябва да са в течение на събитията, но тя в действителност искаше да знае дали с близките й всичко е наред. Тревожеше се за дъщеря си и родителите си.
Олин се отмести и Кели седна пред лаптопа. Тя се чувстваше неловко в присъствието на този човек. Може би защото бе работил в КГБ, докато баща и работеше в ЦРУ. А може би причината бе възлестият белег, минаващ през цялото му гърло. Олин бе твърдял, че е руски компютърен специалист, работил в КГБ. Ако това бе вярно, как се бе появил този белег?
— Връзката ще се установи след трийсет секунди — осведоми я Олин.
Кели проследи с поглед как цифрите на екрана започват да намаляват. Когато отбелязаха нулева величина, на екрана се появи лицето на баща и. Бе облечен небрежно, без сако и с разхлабена вратовръзка.
— Приличаш ми на удавена мишка — бяха първите думи на трепкащия образ.
— Дъждовният сезон започна — отвърна Кели и направи опит да се усмихне.
— Виждам. — Баща й също се усмихна. — Как вървят нещата при вас?
Франк се приведе към екрана и резюмира набързо откритията им.
Докато те разговаряха, Кели чуваше ръмженето на двигателя на лодката на Натан. Понякога в джунглата се получаваха твърде странни акустични ефекти. В даден момент ти се струва, че двигателят е съвсем близо до теб, а после шумът му внезапно изчезваше. Вероятно вече бяха стигнали до селото.
— Пази сестра си, Франк — приключи баща им.
— Слушам, господине.
Сега бе ред на Кели да се обади.
— Как са мама и Джеси? — попита и стисна юмруци в скута си. Баща и и се усмихна.
— И двете са с прекрасно здраве. Аз — също. С целия институт е така. Досега в нашия район не са регистрирани случаи на заболяването. Всички сме под карантина и западното крило на института временно е превърнато в място за жилищно настаняване. Тъй като почти целият екип на МЕДЕА е тук, разполагаме денонощно с много лекари.
— Джеси как се справя?
— Джеси е на шест години. В началото се поизплаши, но после свикна и сега си играе с другите деца. Защо не я попиташ лично как се чувства?
На екрана се появи лицето на дъщеря й, която й махна с ръка.
— Здрасти, мамо.
— Здравей, миличка. Добре ли си?
Детето кимна енергично и седна в скута на дядо си.
— Днес ядохме шоколадов кекс, а после яздих пони. Дядото поясни новото занимание на внучката.
— В района, който е под карантина, има малка ферма. Докараха оттам едно пони, за да развлича децата.
— Това е чудесно, миличка. Жалко, че не съм с теб. Джеси се размърда.
— И знаеш ли още нещо, мамо? Един палячо ще направи балони с формата на животни.
— Палячо ли?
— Това е доктор Еймъри от хистопатологията. Бива го за тези работи.
— Ще го помоля да ми направи маймуна — сподели Джеси.
— Това е чудесно! — възхити се Кели, като се приведе към екрана. Бе готова да погълне с поглед изображенията на дъщеря си и баща си.
След още няколко реплики за палячовци и понита Джеси бе взета от скута на дядо си.