Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
Изправи се и показа на останалите голяма колкото ръката му бучка от втвърдила се мъзга. Забоде я на една пръчка.
— Някой може ли да ми услужи с кибритена клечка? Капитан Уоксмън извади клечка от херметизирана кутия.
Натан я запали върху кората на дървото и поднесе пламъка към бучката. Тя веднага започна да гори с ярка синя светлина. Натан тръгна към все още незапалената клада.
— Индианските ловци от векове използват тази смола за паленето на огньове. Може да гори в течение на часове и се използва за подпалването на влажна дървесина.
Към групата се присъединиха Франк и Кели. Всички проследиха с поглед как Натан пъхна топката сред листата и клечките. След малко се появи ярък пламък.
— Добра работа — зарадва се Франк и започна да грее ръцете си на огъня.
Натан забеляза, че Кели го наблюдава. На лицето й се бе появила усмивка, първата от двайсет и четири часа насам.
— Благодарете не на мен, а на индианците — промърмори Натан, след като се изкашля.
— Може и да имаме такава възможност — каза внезапно Коуве.
Всички се обърнаха към него.
Професорът и ефрейтор Йоргенсен бързо се присъединиха към тях.
— Открихме селище — съобщи удивеният ефрейтор и кимна по посоката, от която бяха дошли. — Намира се само на около четиристотин метра оттук. Изоставено е.
— Или поне изглежда изоставено — вметна Коуве, като погледна многозначително Натан.
Натан се замисли. Дали това не бяха индианците, които ги бяха следили през последните дни? В сърцето му се появи надежда. След началото на бурята изпита опасението, че всякакви следи от, преминаването на Джерълд Кларк могат да бъдат заличени. Бурята бе първата, която отбеляза началото на дъждовния сезон. Времето им бе започнало да изтича. Сега обаче…
— Би трябвало да проверим това веднага — реши капитан Уоксмън. — Първо обаче искам група от трима войници да претърси селото.
Коуве повдигна ръка.
— Според мен е за предпочитане да не създаваме впечатление, че сме агресори. Индианците вече знаят, че сме тук. Предполагам, че това е причината селото да е изоставено.
Капитан Уоксмън понечи да възрази, но Натан го прекъсна с жест.
— Какво предлагаш? Коуве кимна към Натан.
— Предлагам първо в селото да влезем ние двамата. Сами.
— Определено не! — забрани Уоксмън. — Не мога да ви оставя без охрана!
Франк свали бейзболната си шапка и избърса веждите си.
— Според мен добре ще е да послушаме професора. Нахлуването на тежко въоръжени войници в селото само ще изплаши индианците. Нуждаем се от тяхното съдействие. В същото време обаче намирам опасенията на капитан Уоксмън за основателни.
— В такъв случай нека ни придружи само един войник — посъветва Натан. — При това да държи пушката си през рамо. Макар че повечето от тукашните племена живеят в изолация, познават пушките.
— И аз искам да се включа — пожела Ана Фонг. Тъмните и коси бяха разпилени върху лицето и раменете й. — Групата ще изглежда по-малко опасна, ако в нея има жена. В щурмовите отряди на индианците няма жени.
— Доктор Фонг е права — потвърди Натан.
Капитан Уоксмън изръмжа недоволно. Не му се искаше да позволява на цивилни да навлизат в непознато селище.
— В такъв случай може би ще е най-добре аз да ги охранявам — обади се Карера, жената рейнджър. Бе учудващо красива смугла латиноамериканка с късо подстригана коса. — Господин капитан, ако жените не се възприемат като заплаха, аз ще съм най-подходяща за тази мисия.
— Добре — съгласи се най-после неохотно Уоксмън. — Доверявам се на здравия разум на професор Коуве. Искам обаче през това време останалите войници да бъдат на сто метра от тях. И да се поддържа постоянна радиовръзка.
Франк погледна Натан и Коуве.
Те кимнаха утвърдително. Франк се изкашля удовлетворено.
— Да тръгваме в такъв случай.
Кели видя как експедицията се раздели на няколко групи. Натан, Коуве, Ана Фонг и редник Карера навлязоха с лодката си в реката. Капитан Уоксмън и трима войници ги последваха във втора лодка. Щяха да гребат на сто метра зад първата, като останат на безопасно разстояние, но все пак достатъчно близко, за да могат бързо да реагират при необходимост. Трима други рейнджъри под командата на ефрейтор Йоргенсен щяха да тръгнат по суша и да заемат позиции на сто метра от селото. Започнаха да боядисват лицата си със защитна боя.