Амазония

Лорийн кимна утвърдително, но остана с гръб към съпруга си. Не й се искаше той да види, че почти се е разплакала. Снощи научиха за рейнджъра, нападнат от крокодил. Няколко часа след полунощ телефонът отново позвъня. От начина, по който говори Маршал, Лорийн разбра, че научава още лоши новини. Тогава реши, че обаждане в този час можеше да означава само едно: че нещо ужасно се бе случило с Франк или Кели. След като Маршал затвори телефона и й разказа за втория загинал войник, Лорийн въздъхна със себично облекчение. И все пак в душата и се затаи ужас, който тя не можа да потисне. Вече бяха загинали двама души. Колко още щяха да ги последват? Тя така и не успя да заспи до сутринта.

— Изпращат в лагера им още двама рейнджъри, така че ще бъдат добре охранявани.

Тя кимна и потисна сълзите си. Държеше се като глупачка. Снощи бе разговаряла с близнаците. Личеше им, че са шокирани от трагедията, но и двамата бяха изпълнени с решимост да продължат.

— Те са деца с характер — каза Маршал. — Не само са съобразителни, но и предпазливи. Няма да предприемат неразумни рискове.

— Неразумни рискове ли? — попита тя, все още с гръб към съпруга си. — Нали вече са там? Това не е ли неразумно?

Маршал положи ръце на раменете й. Отмести косата й и я целуна нежно по шията.

— Нищо няма да им се случи — прошепна тихо в ухото й. На петдесет и четири години Маршал бе красив мъж.

Черната му ирландска коса бе започнала да посребрява по слепоочията. Волевата извивка на челюстта му бе омекотена от сочни устни. Очите му, кафяви със синкави жилки, я пленяваха.

— На Кели и Франк нищо няма да се случи — отсече той. — Сега ти го повтори.

Тя се опита да сведе поглед, но той задържа брадичката и с пръст.

— Повтори го, моля те. Направи го заради мен. Искам да го чуя от твоята уста.

Тя видя как в очите му проблесна болка.

— На Кели и Франк… нищо няма да се случи — промърмори Дорийн. Изричането на тези думи на глас, странно защо, я поуспокои.

— Така е — потвърди той. — Нали ние ги възпитахме?

— Прав си — съгласи се Лорийн и прегърна силно мъжа си. Той я целуна по челото.

— Аз ще отведа Джеси в детската градина.

Тя не възрази. След като прегърна внучката си до входната врата, позволи да я придружат до нейното БМВ. Четирийсетминутното пътуване до института премина като през мъгла. Когато пристигна, грабна куфарчето си и се устреми към вратите с цифрови ключалки, водещи към главната сграда. Хубаво бе, че след мъчителната нощ щеше отново да се заеме с работа, да се разсее и да забрави страховете си.

Отправи се към кабинета си и по пътя срещна познати лица. Днес трябваше да получи пълния доклад на имунолозите и много й се искаше да провери предположението на Кели, че имунната система на Джерълд Кларк се е променила. Предварителните отчети, които получаваше на парче, не й бяха от особена полза. При многото ракови процеси, опустошили тялото, бе трудно да се правят обобщения.