Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Тя си оставаше загадка — не беше казала и една дума, а лицето й беше застинало като маска. Стоеше на фордека със събрани стъпала и прибрани пред корема ръце — традиционна стойка на раболепие и подчинение. И макар лицето й да беше непроницаемо, извивките на снагата й определено и трайно бяха привлекли вниманието на маорския стрелец.
Докато излизаха от президентския апартамент долу, доктор Патанджали се беше обърнал към жената по име. „Сурина“. Беше я целунал целомъдрено по бузата, преди да излезе. Целувката му беше приета без грам емоция. Жената изглеждаше от смесен индийски произход, облечена беше в дълго сари в убити оранжеви и розови тонове, дългата й абаносова плитка беше преметната на гърдите. Ако я разплетеше, косата й сигурно щеше да се влачи по пода след нея. На челото си имаше червена точка, традиционната „бинди“, като знак за произхода й. Ала цветът на кожата й беше значително по-светъл от този на Девеш Патанджали и говореше за приток на европейска кръв някъде по разклоненията на фамилното й дърво.
Дали беше сестра, съпруга или просто придружителка на Девеш, Лиза не можеше да прецени. Ала в мълчанието й имаше нещо заплашително, подчертано навярно и от студенината в погледа й. Освен това на лявата си ръка носеше черна ръкавица, толкова прилепнала, че не личеше дали е от кожа, или от гума. Все едно беше потопила ръката си в туш.
Лиза скръсти ръце пред гърдите си и се обърна да погледне смаляващия се силует на остров Рождество. Бяха потеглили преди броени минути, а от острова беше останало само неясно зеленикаво очертание, провлачило валмо тъмен дим в небето. Сигнал за тревога, стига да имаше кой да го види. Пейнтър със сигурност щеше да заподозре нещо, когато нито тя, нито Монк се обадеха да докладват. Поне засега единствената им надежда почиваше на неговата параноя.
За щастие, параноята на Пейнтър беше факт, неподлежащ на съмнение.
Корабът навлезе в маршрута на търговските ветрове и това се усети веднага. Чайки яздеха силните повеи над тях и крещяха призивно. Лиза гледаше с копнеж и завист свободния им полет.
Вик привлече вниманието й към хеликоптерната площадка.
Двама мъже в хирургическо облекло измъкваха носилка от задния люк на хеликоптера. Колелата се спуснаха и щракнаха на място. Девеш тръгна натам и се наведе над привързаното към носилката тяло. Пациентът беше свързан към портативни медицински монитори, натикани как да е между раменете му и страничните ограничители на носилката. Или по-скоро пациентката, ако се съдеше по издутината на бюста под кислородната палатка. Чертите й бяха неразличими под респиратора и оплетените пипала на тръбичките и системите.
Девеш посочи с бастуна си и двамата санитари подкараха носилката към асансьорите след кервана медицинско оборудване.
Най-накрая докторът се върна при пленниците си.
— До един час всички лаборатории и кабинети ще бъдат готови за работа. За щастие доктор Къмингс и нейният партньор бяха така добри да донесат със себе си някои неща, които се оказаха недостъпни дори за мен. Кой би си помислил, че научният отдел на вашето министерство на отбраната е усъвършенствал портативен сканиращ електронен микроскоп? И не само това, а и устройство за електрофореза и протеинов секвентор? Каква случайност и какъв късмет е да ни паднат такива чудесни инструменти в ръцете. Потропа с бастуна си, обърна се и каза:
— Елате да ви покажа истинското лице на заплахата.
Лиза тръгна след него заедно с другите. Точно в този момент би тръгнала и без поощрението на насочените дула. Загадките се трупаха една връз друга, а тя имаше нужда от отговори, от някаква податка — за нападението и за думите на Девеш.
„Мила моя, с общи усилия ние с вас трябва да спасим света“.
Слязоха три палуби надолу. По пътя, особено на по-ниските нива, Лиза забеляза екипи в костюми за работа с опасни химикали — движеха се сред лютиви облаци от разпръснат дезинфектант.
Девеш продължи към носовата секция на кораба. Коридорът свърши при широко кръгло фоайе, откъдето се минаваше за по-скъпарските каюти. Именно тук, в един от големите апартаменти, Монк беше настоял да настани лабораторията си. Девеш, изглежда, се беше възползвал по подобен начин от останалите.
Отметна изолационната завеса при входа и им даде знак да минат в централното фоайе, където вече кипеше трескава дейност.
— Пристигнахме — каза той.