Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Двайсетина мъже отваряха сандъците, вадеха опаковъчния стиропор и мека хартия и измъкваха грижливо увитото Медицинско и лабораторно оборудване. Един от сандъците беше пълен с петрита, които се използваха за отглеждане на бактериални култури. Вратата към лабораторията на Монк беше отворена. Вътре имаше някакъв мъж с тефтер — Изглежда, описваше наличното оборудване.
Девеш ги поведе към една каюта в съседство. Прокара електронна карта през четеца на ключалката и отвори вратата.
Обърна се и заговори на татуирания водач на наемници, те.
— Ракао, погрижи се да заведат доктор Милър в кабинета по бактериология. — После се обърна към учения. — Доктор Милър, позволихме си да преместим и обогатим вашата лаборатория. Нови инкубационни пещи, анаеробна растителна среда, стъкълца с кръвни култури. Ще ви помоля да координирате организацията на лабораторията по инфекциозни болести съвместно с доктор Елоиз Шение, вирусологът на моя екип. По-надолу по коридора.
Татуираният тип махна на един от хората си да придружи доктор Милър в указаната посока. Бактериологът хвърли поглед на колегите си. Явно нямаше желание да се цепи от групата, но дулото в гърба бързо го лиши от избор.
Щом Милър се отдалечи, Девеш кимна към останалите.
— Ракао, ще те помоля лично да придружиш сър Райдър и доктор Линдхолм до свързочния център. Ние ще дойдем при вас след минутка.
— Сър… — На татуирания това решение очевидно не му се хареса, ако се съдеше по подозрителния поглед, който метна към Лиза и Анри.
— Ще се оправим и без теб. — Девеш отвори докрай вратата на каютата и даде знак на младата индийка да влезе. — Сигурен съм, че доктор Къмингс и доктор Барнхарт ще искат да чуят онова, което имам да им кажа. Колкото до Сурина, тя ще остане с мен.
Махна на Лиза и Анри да влязат.
Девеш влезе след тях и понечи да затвори вратата, но в последния миг спря и се обърна към маорския водач.
— А, да. Още нещо, Ракао. Бъди така добър да събереш децата. Онези, които избрах. Благодаря ти предварително.
И затвори вратата, но не преди Лиза да мерне лицето на татуирания, което потъмня от прилив на кръв. Татуировката изпъкна по-силно като неразгадаема географска карта върху кожата му.
Ключалката щракна и Девеш се приближи до бюрото.
Всъщност бяха две съединени бюра, едното явно преместено от друга каюта. На плотовете им имаше три плазмени монитора, свързани към два компютъра последно поколение. Te бяха и единствените нови попълнения към интериора, състоящ се от тикова гарнитура с лице към плъзгащите се остъклени врати и балкона със сенник отвън.
Сурина приседна на едно от канапетата, на ръба на страничната му облегалка, сгъна се само в коленете като някоя кукла Барби. И макар в движението да имаше голяма доза показна скромност, Лиза долови сила и заплаха под лъскавото лустро — в съсредоточения поглед и в плавния контрол като на японска гейша, но най-вече в двата кинжала, прибрани в кании на глезените, които лъснаха изпод сарито и, когато тя седна.
Лиза побърза да отклони поглед. Зад бюрото имаше отворена врата към спалнята. До леглото бяха оставени два големи куфара. Това, изглежда, беше личната каюта на Девеш Патанджали. Защо ги беше довел точно тук?
Девеш натисна няколко бутона да събуди компютрите и Лиза се съсредоточи върху действията му. Трите монитора плиснаха сиянието си в мрачната стая.
— Доктор Барнхарт… или Анри, ако позволите? — Девеш го погледна въпросително.
Токсикологът само сви рамене. Девеш продължи:
— Анри, трябва да те поздравя за преценката ти относно истинската заплаха, скрита под булото на токсичното отравяне. Нашите учени работиха седмици, за да стигнат до отговора, който ти откри за по-малко от двайсет и четири часа.
Лиза усети как кожата и изстива. „Седмици“. Значи похитителите им бяха знаели за заплахата много преди кризата да се разрази в пълните си мащаби. Какво общо имаше всичко това с Гилдията?
— Не толкова похвална, уви, беше тревогата, която вдигна чак до високите етажи във Вашингтон. Наложи се да съкратим сроковете си… и да импровизираме. Да се възползваме например от наличния тук научен талант, който да включим към усилията на собствените си учени. Но така да е. Трябва да действаме бързо, иначе всяка надежда е изгубена.
— Надежда за какво? — попита най-накрая Лиза.
— Позволете да ви покажа, мила моя. — Девеш посочи един от двата стола и я покани с кимване да седне.
Лиза остана права, но Патанджали, изглежда, не се засегна от ината й, може би защото беше зает да пише по клавиатурата. На централния монитор се появи видеоматериал. Микроскопски запис на гърчещи се вериги от пръчковидни бактерии.