Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Лиза отстъпи крачка назад, неспособна да скрие потреса си.
Девеш се подпря на бастуна си.
— Долавям отвращението ви, доктор Къмингс. Сигурен съм обаче, че разбирате защо се наложи именно ние да поемем нещата. Когато насреща ни е организъм с подобен патогенен потенциал, няма време за излишни приказки. В ситуация като тази политически правилна реакция не съществува. Трябва да се действа бързо и да се вземат трудни решения. Нима в Тускигий собственото ви правителство не допусна заразени със сифилис хора да умират от болестта, докато учените документират безстрастно страданията им, симптомите им, а накрая и смъртта им? За да надвием сегашната чума, трябва да сме също толкова жестоки и хладнекръвни. Защото, повярвайте ми, това е война за оцеляването на човешкия вид.
Лиза отвори уста да възрази, но беше толкова смаяна, че не измисли нищо.
Анри го направи вместо нея, но не така, както тя беше очаквала.
— Прав е — каза токсикологът. Лиза се извъртя към него.
Анри не отделяше очи от екрана и микроскопското изображение на смъртоносния вирусен щам.
— Това е убиец от планетарен мащаб. И вече е на свобода. Спомни си колко бързо се разпространи птичият грип. Разполагаме със седмица, а може и с по-малко. Ако не измислим как да го спрем, всичко живо — или поне всички висши форми на живот — ще бъдат заличени от лицето на Земята.
— Радвам се, че мислим еднакво — каза Девеш и кимна почтително на Анри. После спря погледа си на Лиза. — А след като обясня на доктор Къмингс каква е нейната роля в нашето начинание, тя също ще открие просветлението.
Лиза се намръщи при тази поредна загадка. Девеш се завъртя към вратата.
— Преди това обаче ще идем при вашите приятели в свързочния център и ще потушим няколко пожара.
07:02
Вашингтон
Пейнтър гледаше репортажите на трите плазмени екрана в кабинета си — Фокс, Си Ен Ен, Ен Би Си. Всичките бяха за взрива близо до Джорджтаун.
— Значи всичко е наред — каза Пейнтър, застанал прав зад бюрото си. Натисна слушалката в ухото си. Гласът на Лиза, пропътувал половината свят, се чуваше слабо. — Дженингс от научния отдел здравата се беше уплашил. Готов беше да пусне бомби над острова.
— Съжалявам за фалшивата тревога — каза Лиза. — Пробите се оказаха замърсени, нищо повече. Тук всичко е наред… доколкото е възможно при цял кораб с болни хора. По първоначални данни се касае за цъфтеж на „огнена трева“. Случвало се е и преди в този район. Вдига се токсичен облак й опразва плажовете. До ден-два ще се изчисти напълно и с Монк ще се приберем.
— Това ми е първата добра новина за деня — отвърна с въздишка Пейнтър.
Очите му току се връщаха към плазмените екрани. Горският пожар зад обезопасената квартира най-после утихваше. Пожарни коли изливаха тонове вода върху поразения периметър.
Лиза прошепна в ухото му:
— Знам, че си зает. Ще ти се обадя пак след дванайсет часа, както е по план.
— Добре. Иди да поспиш. Залезът там сигурно е страхотен.
— Така е. Аз… ще ми се и ти да беше тук, за да му се порадваме заедно.
— И на мен. Но скоро пак ще се видим. Сега обаче си имам други грижи на главата.
На екрана телевизионен хеликоптер се спусна ниско да улови за сутрешните новини останките от обезопасената квартира. Вече бяха съобщили заключенията на противопожарните инспектори. Следи от гуми в задния двор вече ги бяха отвели до изоставен форд тъндърбърд, същия, с който Грей беше пристигнал преди няколко часа. И с който очевидно беше поел не по улиците, а право през парка. Къде беше отишъл след това обаче? До този момент нямаше и помен нито от Грей, нито от родителите му, нито от ранената агентка на Гилдията.
„Къде са се покрили?“ — Аз също имам работа тук — каза Лиза.
— Имаш ли нужда от нещо? — Не…
Пейнтър долови колебанието в гласа й.
— Лиза? Какво има?
— Нищо. — Прозвуча някак троснато. — Май просто съм уморена. Знаеш каква ставам по това време на месеца.
Секретарят му Брант се появи с количката си в кабинета му, стиснал купчинка факсове. Пейнтър мерна логото на изпращача върху най-горния лист. Полицейско управление Вашингтон. Поредният доклад от претърсването на местните болници. Пейнтър взе листата от Брант и каза на Лиза:
— Гледай да си починеш тогава. — Очите му се плъзнаха по печатните редове. — Пази се и не забравяй плажното масло. Иначе ще приличам на някой призрак до твоя островитянски тен.
— Добре. — Гласът й съвсем беше спаднал. Сателитната връзка на кораба очевидно се нуждаеше от още настройки. Въпреки това Пейнтър долови разочарованието в гласа й. И на него му беше домъчняло.