Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Мъжът тракна с бастунчето си по пода, някак окончателно.
— Уви, боя се, че нямаме време за повече биографични справки. Чака ни много работа, преди да стигнем пристанището утре сутрин.
— Каква работа? — успя да попита Лиза, надмогнала за миг скръбта си.
Той я изгледа с вдигната вежда.
— Мила моя, с общи усилия ние с вас трябва да спасим света.
15:45
Монк затисна здраво устата на мъжа. Изкуствените пръсти на другата му ръка се стегнаха около гърлото, точно под челюстта, притиснаха каротидната артерия и прекъснаха притока на кръв към мозъка. Мъжът се дърпаше, но с тази си ръка Монк можеше да чупи орехи. Изчака, докато краката на онзи омекнат… и го пусна внимателно на пода.
После го натика в малък килер за екипировка.
Точно тогава усети вибрацията под краката си и чу напева на корабните двигатели. Изправи се. „Господарката на морето“ се движеше. Беше се промъкнал на борда точно навреме.
След като джетът му експлодира, Монк се изкатери по веригата на една от стабилизиращите котви от другата страна на кораба. Кислородните бутилки потънаха към дъното на океана. Веригата се оказа достатъчно близо до една от прикачените към корпуса спасителни лодки и Монк се прехвърли в нея, а оттам се покатери по въжетата и се преметна на панорамната палуба.
След което побърза да се скрие.
Четвърт час стоя в килера, докато не се появи самотен патрул, един от пиратите, с преметната през рамо пушка „Хеклер amp; Кох“. В момента пиратът лежеше проснат в същия килер. Монк съблече водолазния си костюм, после смъкна панталоните и ризата на пленника си. Преоблече се бързо, но не успя да набута краката си в ботушите му.
Бяха много малки.
Нямаше друг избор, така че излезе бос, но не и с празни ръце.
Тежестта на пушката му даваше поне мъничко увереност Уви шала около лицето си като другите пирати. Познаваше кораба — беше проучил вътрешното му разположение, докато пътуваха от Щатите към острова. Забърза по коридора. При стълбите налетя на други двама пирати. Разбута ги с рамо и мина между тях, уж че бърза и не му е до приказки.
Единият извика гневно след него. Монк не разбираше езика, но и така му стана ясно, че са го напсували. Вдигна пушката, в знак че е чул, но не спря.
Забърза нататък по коридора.
С Лиза ги бяха настанили в съседни каюти. Беше логично най-напред да я потърси тук. По пътя насам беше минал покрай два трупа, простреляни в гръб и зарязани. Просто трябваше да я открие, и толкова.
Броеше вратите. Зад една чу женски плач, но не спря, а продължи напред към техните каюти.
Най-после стигна. Посегна да отвори първо вратата на своята, но тя се оказа заключена. Електронната му карта за ключалката беше останала с багажа му в зодиака. Отиде при съседната врата, тази на Лиза. Топката на бравата не помръдваше… но той чу някой да се движи зад вратата.
Сигурно беше Лиза.
„Слава Богу…“
Потропа леко и подвикна:
— Лиза… аз съм.
Шпионката се затъмни — някой гледаше от другата стра-на. Монк отстъпи назад и смъкна шала от лицето си. След миг веригата от другата страна на вратата изстърга, а ключалката се освободи с остро изщракване.
Монк побърза да вдигне шала, после хвърли поглед вляво и вдясно по коридора и прошепна:
— Побързай! Вратата се отвори.
Монк направи крачка навътре.
— Лиза, трябва да…
Осъзна моментално грешката си и вдигна пушката. Не беше Лиза.
Очертан на по-силната светлина в каютата, някакъв млад мъж се беше привел, скрит наполовина зад вратата.
— Моля ви… моля ви, не стреляйте.
Стиснал здраво пушката, Монк огледа каютата. Някой я беше обърнал нагоре с краката — чекмеджетата бяха отворени, съдържанието им се валяше по пода, гардеробът беше изпразнен. Ала друго прикова вниманието на Монк — трупът в леглото. Един от пиратите, легнал по очи и с прерязано гърло, ако се съдеше по кръвта, напоила завивките.
Монк се ококори и завъртя поглед към младия непознат.
— Кой си ти бе?
Младежът махна към каютата.
— Дойдох да търся доктор Къмингс. Не се сетих къде другаде може да е.
Чак сега Монк позна младежа, когото бяха пратили да помага на Лиза. Не можеше да си спомни името му.
— Джеспал, сър… Джеси — промълви младежът, разбрал затруднението му.
Монк свали пушката, кимна и попита:
— Къде е Лиза?
— Не знам. Аз бях в разпределителното отделение — обясни разтрепераният младеж, изглеждаше на крачка от шока. — После експлозиите… четирима от екипажа откриха огън в болничното отделение. Аз си плюх на петите. Доктор Къмингс беше отишла да говори с токсиколога. Молех се на Вишну да е стигнала до каютата си.