Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Доколко сте запознати с антракса? — попита Девеш, като хвърли поглед към тях.
Лиза изтръпна.
Анри отговори от името на двамата:
— Bacillus anthracis. Засяга най-вече преживните животни. Крави, кози, овце. Но спорите му могат да заразят и хора. Често с летален изход.
Беше клинична преценка, лишена от излишни емоции. Ала Лиза забеляза напрежението, вдървило гърба на токсиколога.
Девеш кимна.
— Различни видове бацили живеят в почвата по целия свят. В по-голямата си част са напълно безвредни. Този организъм тук например. Bacillus cereus.
На екрана се появи микроскопски образ на единична бактерия. Пръчковидна с тънка мембранна стена; ДНК нишките в центъра й бяха оцветени, за да се различават по-ясно.
— Като други членове на своя вид, и това миниатюрно създание обитава градините и нивите по целия свят. Храни се с микроорганизми и хранителни вещества в почвата. И не вреди на нищо, по-голямо от амеба. Виж, брат му, Bacillus anthracis… — Девеш кликна с мишката и отстрани се появи изображение на втора бактерия, която изглеждаше идентична с първата. — Това е организмът, който причинява антракс — продължи той, — една от най-смъртоносните бактерии на нашата планета. Която има един и същи генетичен код с миролюбивата си сестричка градинарка. — Девеш посочи оцветените ДНК спирали в двете клетки. — Ген след ген, почти стопроцентова идентичност. Така че защо едната убива, а другата — не? — попита Девеш и хвърли поглед през рамо към Лиза и Анри.
Лиза поклати глава. Анри също не каза нищо.
Девеш кимна, сякаш доволен от тяхната сдържаност. Обърна се, зададе команда от клавиатурата и бактерията на антракса зае целия екран. ДНК нишките приковаваха погледа. Вътре в цитоплазмата на вътрешната клетка, отделно от основната ДНК, плаваха два съвършени пръстена от генетичен материал, като две миниатюрни очи, втренчени в тях.
— Плазмиди — каза Анри. Така се наричаха пръстените. Лиза сбърчи вежди в опит да разбуди стари знания. Успя да си спомни единствено, че плазмидите са пръстеновидни ДНК нишки извън основната хромозомна ДНК. Тези свободно плаващи частици генетичен код се срещаха само при бактериите. Ролята им все още не беше проучена добре. Девеш продължи:
— Тези два плазмида — пХ01 и пХ02 — са виновниците за превръщането на обикновените бацили в масови убийци. Премахнете тези два пръстена и антраксът моментално се превръща в безвреден организъм, който си живурка доволно в градините ни. Вкарайте същите тези плазмиди в който и да е дружелюбен бацил и гадинката се превръща в убиец.
Девеш отново се обърна към тях.
— Питам ви, откъде са дошли тези допълнителни и смъртоносни късчета генетичен код?
Лиза отговори, заинтригувана въпреки всичко:
— Бактериите не си ли обменят директно плазмиди?
— Безспорно. Но аз имах предвид друго — как бактериите са се сдобили с тези чужди участъци генетичен материал първоначално? Какъв е първичният им източник?
Анри се размърда и се приближи да разгледа образа върху монитора.
— Еволюционният произход на плазмидите си остава загадка, но според съвременната теория бактериите са се сдобили с тях посредством вируси. И по-конкретно чрез бактериофагите, вид вируси, които нападат единствено бактерии — Именно! — Девеш отново обърна поглед към екрана. Теорията гласи, че на някакъв етап в далечното минало сл лен бактериофаг е нападнал миролюбив бацил, заразил го е с тази смъртоносна двойка плазмиди и така е създал нова заплаха за биосферата, превръщайки една сладка градинска гадинка в чудовище.
Девеш затрака бързо по клавиатурата и микроскопските изображения изчезнаха от екрана.
— И антраксът не е единствената бактерия, заразена по този начин. Бактерията, причиняваща черната чума Yersinia pestis… нейната патогенност също се активира от плазмид.
Лиза започна да схваща картинката и по гърба й плъзнаха ледени тръпки. Всичките тези приказки за трансформирани бактерии я подсетиха за пациентите на кораба. Момичето с гърчове, причинени от оцетна бактерия; жената с холерийна дизентерия, причинена от бактерия в киселото мляко; неизвестният пациент с разяден от кожна бактерия крак…
— Да не би да твърдите, че и тук се случва нещо такова? изломоти тя. — Бактериални трансформации?
Девеш кимна.
— Именно. Нещо се е издигнало отново от дълбините на морето, нещо, което е способно да направи всички бактерии смъртоносни.
Лиза си спомни думите на Анри за численото превъзходство на бактериите в световен мащаб и как деветдесет процента от клетките в собствените ни тела принадлежали на бактерии. На външни за човека организми. И ако тази приливна вълна се обърнеше срещу хората… Девеш продължи: