Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Младежът хвърли поглед към кървавото легло и веднага извърна очи.
— Доктор Къмингс беше оставила чантата си при мен, Аз я грабнах, преди да избягам. Намерих ключа й. Само че този човек вече чакаше в каютата и се ядоса, когато видя, че съм аз. Явно чакаше доктор Къмингс. Накара ме да коленича на пода. Имаше радиостанция.
Джеси посочи портативното радио на пода.
— И какво се случи с гърлото му? — попита Монк.
— Не можех да го оставя да докладва. А в чантата на доктор Къмингс се оказа и друго полезно нещо освен електронната й карта. — Джеси измъкна изпод колана си един скалпел. — Аз… такова… нямах избор и…
Монк го стисна над лакътя.
— Добре си направил, Джеси.
Младежът се отпусна тежко на другото легло.
— Чух ги по корабната уредба. Извикаха някои от лекарите. Включително и доктор Къмингс.
— Къде ги извикаха?
— На мостика.
— Повториха ли заповедта?
Джеси го погледна неразбиращо за миг, после поклати глава.
„Значи Лиза най-вероятно се е подчинила…“ А той току-що се беше сдобил със следваща спирка.
Отиде при вратата, която свързваше двете каюти. Беше отворена. Монк надникна и откри, че и в неговата стая цари същият хаос. Някой беше отнесъл личната му екипировка, включително сателитния му телефон. Поогледа по-подробно, за да е сигурен. Уви, не откри нищо.
Върна се в каютата на Лиза и огледа трупа. Тук също го чакаше изненада. Кожата на пирата бе тъмна само по лицето. Оттам-нататък беше бяла като поръсен с лунички сняг. Този тип не беше местен островитянин, а маскиран наемник.
Какво ставаше, по дяволите?
Монк се върна в своята стая и си взе кецовете.
Седна да ги обуе на бос крак и каза на Джеси:
— Не можем да останем тук. Все някой ще дойде да търси твойта спяща красавица. Ще ти намерим някое по-добро скривалище.
— Ами вие?
— Аз отивам да намеря Лиза.
— Тогава и аз ще дойда с вас — каза Джеси и се изправи, въпреки че коленете му трепереха.
Издърпа ризата през главата си, явно с идеята и той като Монк да се дегизира като пират. Младежът беше кожа и кости, но Монк реши, че някъде помежду трябва да има и жилави мускули. Момчето все пак беше скочило на онзи тип, дето почиваше сега на кревата, а той беше два пъти по-едър от него.
Макар че…
— Сам ще съм по-добре — твърдо рече той.
Джеси най-сетне успя да издърпа дрехата през главата си и шумоленето заглуши думите му.
— Какво?
Младежът се обърна към него и повтори натъртено:
— Тренирал съм джуджитцу и карате. Имам черен колан пета степен и по двете.
— Не ми пука дори да си индийският вариант на Джеки Чан. Тръгвам сам, и толкова.
Почукване на вратата стресна и двамата. Някой им извика на малайски, прозвуча като въпрос. Монк не разбра и дума. Вдигна пушката. С друго средство за комуникация не разполагаше.
Джеси се мушна покрай него, като избута на минаване дулото, застана до вратата и извика нещо троснато на малайски. Последваха още няколко реплики, после натрапникът, който и да беше, си замина доволен.
Джеси се обърна към Монк и го изгледа с вдигната вежда.
— Добре де, може и да си ми от полза — призна Монк.
16:20
Лиза стоеше с другите учени и с Райдър Блънт. Бяха ги докарали под дулата на оръжия тук, на корабния фордек. Големият хеликоптер клечеше на площадката за кацане, привързан с въжета. Люковете му бяха отворени и около него се вихреше трескава дейност. Мъже разтоварваха тежки сандъци от товарното отделение.
Лиза мярна някои от печатите: СИНБИОТИК, УЕЛЧ САЙЪНТИФИК, ГЕНЕКОРП. На една от кутиите имаше стилизирано американско знаме и абревиатура АМИИБ, САЩ — Армейски медицинско изследователски институт по инфекциозни болести.
В сандъците очевидно имаше медицинско оборудване.
Сандъците изчезваха в гърлото на един асансьор.
Лиза улови погледа на Анри Барнхарт. Токсикологът също беше забелязал печатите. Почесваше се разсеяно по брадата. От носа към краищата на устните му се бяха вдълбали бръчки. На крачка от тях Милър и Линдхолм стояха неподвижно и гледаха с празни погледи, а Райдър Блънт се опитваше да запали нова пура въпреки силния вятър, който бръснеше най-високата палуба на кораба.
Застанал под роторите на хеликоптера, доктор Девеш Патанджали лично надзираваше разтоварването. Така и не беше обяснил загадъчните си думи за спасяването на света. Само им беше наредил да го последват тук, горе.
Маорският водач на стрелците стоеше малко встрани, отпуснал ръка върху тежкия пистолет в кобура на колана си. Стоеше и наблюдаваше с присвити очи, като снайперист, който оглежда през оптичния си мерник мястото на засадата. Лиза беше наясно, че нищо не убягва от вниманието му, включително младата жена, придружила доктор Девеш Патанджали.