Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Джеймс Ролинс
Щамът на Юда
На Каролин Маккрей,
която изчете всичките ми ранни писания, без да умре от смях.
Твърде малко място за твърде много хора.
Първо, на всички в „Хариър Колинс“, дължа ви искрена, макар и позакъсняла благодарност за десетте години сътрудничество:
На големите пушки Майкъл Морисън и Лиза Галагър благодаря за подкрепата и доверието. Минало, настоящо и бъдещо.
На художниците Ричард Акуан и Томас Егнър благодаря за чудесното оформление на книгите. Гордея се с работата ви.
На маркетинг-директорите Адриен Дипиетро и Тавиа Ковалчук благодаря за енергията, с която доближиха книгите ми до хората… и привлякоха вниманието им!
На най-добрия пиар-екип на света, Пам Спенглър-Джафи и Бази Портър, благодаря, че не ме накараха да скачам от едномоторен самолет в Аляска.
На трите жени, които отвориха пътя ми към книжарниците — Лин Грейди, Лиате Щелик и Деби Стеир — огромно благодаря (това го пиша коленичил).
На неустрашимата сила зад националните продажби и отчети — Карла Паркър, Брайън Гроган, Брайън Макшери и Марк Густафсон — благодаря ви за усилията, с които наложихте книгите ми на пазара.
На Майк Спрадлин благодаря за продажбите и зомбитата (не задължително в този ред).
И на десетките други, които няма как да спомена, но чийто труд оценявам високо — БЛАГОДАРЯ!
Сред хората от по-близкото ми обкръжение по особен начин изпъква дяволската дружинка, която разкъсва всяка глава на парчета и я преподрежда в нещо по-добро — Пени Хил, Стив и Джуди Прей, Крис Кроу, Лий Гарет, Майкъл Галоуглас, Ленард Литъл, Кати Л’Еклюз, Деби Нелсън, Рита Риптоу, Дейв Мъри, Денис Грейсън, Джейн О’Рива и Каролин Уилямс. Специална благодарност дължа на Стив Прей за картата и на Пени Хил за безбройните работни обеди. На Чери Макартър — за набора от статии върху последните оръжейни технологии. Й на Дейвид Силвиан за мъченическото търпение да изслуша откъсите, които му четях на глас (ушите ти все някога ще спрат да кървят).
Й още веднъж — на четиримата, които работиха с мен от началото до края: фантастичната ми редакторка Лиса Кюш и безстрашната й колежка Мей Чен, на непоколебимите ми агенти Рас Гален и Дани Барър. Вие, хора… сте голяма работа!
И накрая, нека подчертая дебело, че за всякакви фактологически и други грешки следва да вините само и единствено мен.
Мистерия. В началото на 1271 година седемнайсетгодишният венецианец Марко Поло тръгва с баща си и чичо си на пътешествие към палатите на Кублай хан в Китай. Въпросното пътешествие продължило цели двайсет и четири години и донесло фантастични истории за екзотичните земи, простиращи се на изток от границите на познатия свят — вълнуващи разкази за безкрайни пустини и богати на нефрит реки, за големи градове и многобройни флотилии, за черни камъни, които горят, и за пари, направени от хартия, за невиждани зверове и чудати растения, за човекоядци и шамани.
След като служил седемнайсет години в двора на Кублай хан, през 1295 — а Марко се върнал във Венеция, разказите му били записани от френския писател Рустичело и така се появила книгата „Le Divisament dou Monde“ (или „Описанието на света“). Европа се прехласнала. Дори Христофор Колумб взел със себе си екземпляр от книгата на Марко Поло, когато поел с корабите си към Новия свят.
Ала имало една история, която Марко Поло не пожелал да разкаже в книгата си, а само загатнал за нея. Когато дошло време да напусне Китай, Кублай хан му дал четиринадесет големи кораба и шестстотин мъже. Но когато след две години Марко Поло пристигнал във Венеция, от флотилията му били останали само два кораба и осемнайсет мъже.
Съдбата на другите кораби и хора остава мистерия и до ден днешен. Корабокрушение ли е претърпял великият венецианец, бури ли са потопили корабите му, или са го нападнали пирати? Марко Поло така и не казал. А на смъртния си одър, когато го помолили за повече подробности, Марко отговорил така: „Не съм разказал и половината от онова, което видях“.
„Чумата застигнала най-напред град Кафа на Черно море. Там могъщите монголи татари обсаждали генуезките търговци. Чумата ударила монголските армии с горящи циреи и кръвоизливи. Покосени от страшната болест, монголските вождове мятали мъртъвци с обсадните си катапулти през стените на генуезците и чумата плъзнала сред руините на града. В година 1347 след рождението на Сина Божи генуезците побягнали с дванайсет галери към родната Италия, пуснали котва в пристанището на Месина и донесли Черната смърт на нашите брегове“.